Не знам откъде идва това „натрапване“ на феномена най-добра
приятелка… Може би от лексиконите, които сме попълвали в 3-4 клас. Там винаги
имаше въпрос - Коя ти е най-добрата приятелка. Малко след този за любимия цвят
и преди кои три желания ще си пожелаеш, ако хванеш златната рибка.
Най-добрата приятелка
(НДП) просто се случва. Има някакви предпоставки, които дори не зависят от
теб, за да бъде тя в живота ти. Като например – живеете близо една до друга. И така едно съдбовно-жилищно торнадо дава
първите предпоставки Ти и Тя да станете най-добри приятелки. Прибирате се
заедно от училище, чакате се следобед на кръстовището под големия орех, пишете
си заедно домашните, играете заедно – ту у тях, ту у вас, тя е първият гост на
рождения ти ден…
Във времето тази близост поражда и друга такава – на лагери
и екскурзии сте винаги в една стая, говорите по телефона с часове, въпреки че
сте се разделили преди малко, не чувстваш никакво неудобство да закусваш или
обядваш у тях, защото от толкова близост просто у тях се чувстваш като у дома
си.
На този етап най-много да се появи някое момче, заради което
да се скарате и то като с остра ножица да клъцне връзката между най-добрите
приятелки. С остра – защото става бързо, безболезнено и… най-често е за кратко.
На следващата седмица той вече не ти харесва чак толкова (или поне добре се
преструваш). Предпочиташ приятелката си пред компанията на момче, с което… ами
в 4. клас няма много за правене с момчетата – чувате се по телефона, ходите на
кино и силно се срамувате един от друг.
Приятелството побеждава
и НДП продължава да ти разказва разни неслучили се истории – като например как Ник
Роудс от Дюран-Дюран минал по улицата и я помолил за чаша вода. Ти й
завиждаш за дългата коса, пуловера с розички и това, че така и не й се появява
гадното акне. Тя със сигурност също ти завижда за нещо. И ако си била
по-внимателна, си щяла да разбереш за какво. Но по това време обикновено нямаш
нито ушите, нито сърцето да чуеш и да разбереш.
После пубертетът съвсем ви тресва и между вас зейва дълбока пропаст – ронлива и
гадна. Тя подстригва дългата си коса (същата заради която си й завиждала),
облича се с развлечени гръндж дрехи, движи с някакви странни хора, има си
гадже… А при теб нещата като че ли са застинали – не си дорасла за бунта на
тийнейджъра, нямаш гадже, пък и косата ти не е чак толкова дълга, че да я
отрежеш.
Този път ножицата, която срязва връзката ви, е доста по-тъпа. Напъните да я възстановиш
или са слаби, или хич ги няма. И нещата просто се размиват във времето и
пространството.
Време е за нова НДП*.
Тя обикновено също се появява. Не я избираш. Защото в живота се случва така, че човекът, когото избираш, не избира
теб. По странно стечение на обстоятелствата ти си добра по литература, тя –
по математика. Например. Това е
достатъчно условие да си паснете като подлог и сказуемо, като синус и косинус.
Тук осъзнатият избор е доста по-голям. То е и защото ти
самата си по-голяма. Поддържате връзката на НДП, докато една от вас пак я
тресне промяната. Тя започва да пуши, да
бяга от часовете, да има гадже, а ти пак си си същата – учиш, добра си
по литература, не пушиш, не ти е много кеф да бягаш от часовете и все още си
нямаш гадже. Или поне никой, с когото да си се целувала с език. А тя вече дори
не е девствена! Не липсата на химен
прави разликата помежду ви голяма. Нещо друго е.
Поредната НДП се
появява като слънцето на Джулай морнинг – бавно, малко по малко. Сближавате
се постепенно. В началото дори не можеш да кажеш, че тя ти е НДП. Всъщност и
никой не те пита, защото вече си достатъчно голяма и не попълваш лексикони. Леко
я открадваш от нейната най-добра приятелка до този момент. Просто ти си
различна – по-интересна, по-неизвестна, пред теб тя може тепърва да се изгради
като такава, каквато ИСКА ДА БЪДЕ, а не като тази, която Е от дете.
Все още дори и не
подозираш, но колкото повече порастваш, толкова повече расте и разочарованието,
което ще изпитваш, когато нещо те раздели с приятелка.
Ако съдим по множеството разкази, есета, романи, филми,
пиеси и… самоубийства, приятелството като че ли е най-плодотворната тема. Всъщност
приятелството е нещо много повече от мозъкотръс. То е извор на опит с човешките отношения, не винаги носи радост, но
винаги носи сила, то е нашият винкел в
моменти на слабост и мекото одеяло, в което се гушкаме, когато сме тъжни.
Физически с НДП те разделя разстоянието, психически – нещо
много по-трудно преодолимо от километрите. И вместо да разсъждавам какви точно
са границите, просто ще кимна в знак на съгласие с твърдението, изложено в
книгата „Какво знаят жените“ на Мишел Джаксън и д-р Джулиет Бреса – някои приятели просто са отровни.
Следва продължение.
----------------------------
*НДП – най-добра/и приятелка/и