23 август, 2014

Как се прави сирене



Миризливият печат на сиренето

Първо донасяше млякото, което дядо току-що беше издоил от овцете. В голяма, синя бака с дървена дръжка. По повърхността му плуваха боклучета – треви, бодили от опашките на овцете... Прецеждаше го през голямо тензухено парче пред вратата на къщата – между стъргалката за кални подметки и чемшира, на който си подпирахме колелетата. Из въздуха се понасяше миризма на топло, на сурово, на овце...
Ходехме да режем сиренето заедно – остър нож през мека бяла сърцевина. Обожавах да ми отреже парче и да ми даде да хапвам „прясно сиренце”. После нареждаше буците в големи бели кутии с кръгъл капак или в златисти високи тенекии и го затискаше с камък. В мазето миришеше на суроватка. Което в съчетание с миризмата от мухъла по влажните стени се е запечатало дълбоко в съзнанието ми.

Така го правеше тя - баба ми – майсторът на сиренето

Започнах да се интересувам как се кваси мляко, как се прави крокмач, как се биемасло и как става сиренето много след като тя си отиде от този свят. Щеше да й хареса да ми разказва, да ми показва...  Накрая щеше да ме погали по косата и да ми каже, че съм нейното „къщно пиленце”.

История с аромат на мляко


Като хранителен продукт сиренето е познато още от годините преди Христа. Получава се в резултат на естествената ферментация на продуктите. То имало значимо място в живота на древните гърци и римляни. В по-големите къщи те построявали специално помещение, наречено careale, предназначено единствено за производството на сирене. По българските земи сиренето е познато още от времето на траките. В Тракия (наричана от Омир „майка на овцете”) имало изобилие от овче мляко, което хората се опитвали да запазят по-дълго. През 1915  г. в България се появяват и първите мандри. Сиренето в тях се произвеждало по занаятчийски метод и било най-вече от овче мляко. След промените около 9 септември 1944 г. малките работилници били заменени от големи млекокомбинати, които обработвали основно краве мляко.


Как се прави сирене


Това лято е с вкус на сирене и големи, добре узрели, вкусни градински домати. И от двата продукта има в изобилие, и двата продукта са невероятно вкусни. Хубавото на това да си от малък град е, че винаги има някой познат, който си отглежда крави, кози или овце, и може да си купиш мляко или сирене. Има услужливи съседи, които ти носят пресни кокоши яйца. И доброжелателни баби, които напрягат паметта си, за да си спомнят някоя рецепта от едно време.

Купихме общо 78 литра прясно мляко – краве и козе, което с майка ми превърнахме в сирене. От 6 литра мляко излиза 1 кг сирене. Вземаме прясното мляко в 21 часа, когато съседът прибере кравата от паша. Използваме естествената топлина на млякото, което е току-що издоено. Когато се прави сирене (за разлика от киселото мляко), млякото е сурово – не пастьоризирано, не варено. Така се запазват всички негови полезни свойства и съставки. Ако е издоено отдавна и не е достатъчно топло, може да се затопли на котлона, но без да кипва.

На 6 литра мляко слагам 1 с. л. мая за сирене (сирище), разтворена в ¼ чаша вода.


Разбърквам водата и маята с лъжица, за да съм сигурна, че са се смесили добре. Течността се изсипва в млякото и се бърка с дълга лъжица, за да се разнесе навсякъде. На етикета на маята не пише тя да се разтваря във вода, но това е един от съветите, които една жена краварка ми даде и реших да я послушам. След 1 час млякото прилича много повече на гъсто квасено, отколкото на прясно мляко. Разбърква се с дълга лъжица.


Много често в рецептите за сирене като добавка присъства и калциевият двухлорид. Не го ползвам по три причини. Първо, предпочитам храната ми да е максимално естествена и с възможно най-малко овкусители, подобрители и т.н. Второ, личният ми опит показа, че и без него сиренето се получава добре. Трето, и баба не ползваше.

След още час сиренето може да се изсипе в пресата.


В моя случай това е правоъгълен метален съд, с улей за изцеждане и капак за притискане. Ако нямате преса за сирене, може да изсипете млякото в тензухена кърпа, да я вържете като кесия, да я закачите (например за дървена лъжица) и да оставите млякото да отдели суроватката (като подпрете лъжицата напречно на тенджера, така че капките да се събират на дъното й). Преди да изсипя млякото в пресата, я застилам с едно парче тензух. Така готовото сирене се отделя по-лесно. Отгоре слагам капака и някаква допълнителна тежест. Времето за изцеждане зависи от маслеността на млякото и тежестта, която пресира. Оставям го за не по-малко от 4 часа. Ако не се е изцедило добре, консистенцията му ще наподобява желе – ще е меко и ще се цепи лесно. Добре изцеденото сирене е твърдо и стегнато.

Изваждам го от пресата и отстранявам плата. След това го нарязам на правоъгълни парчета.


Посипвам дъното на тава с едра морска сол и нареждам парчетата сирене върху нея. Отгоре ги поръсвам с още малко сол. Сиренето се прибира в хладилника или в хладна стая поне за 12 часа. 


След това може да се премести в кутия или друг съд, в който да продължи да зрее. Хубаво е да се залее с изцедилата се в тавата саламура. Солта в нея ще го съхрани и ще го държи здраво. При зреенето сиренето се уплътнява от получената млечна киселина, която е и неговият консервант.

Често на повърхността на съда, в който е сиренето, се появява белезникаво оцветяване. И тук на помощ идват съветите на старите и опитните. След като се нареди в съд за узряване, най-отгоре се слага тънко парче плат. Така, когато на повърхността се събере някакъв цвят, парчето го обира. Изваждате го, изпирате го и го постилате отново. А сиренето си остава чисто.  


07 август, 2014

Превръзките, гравитацията и златният сън, или кратка разходка из Швалбах



Ставане в 4 сутринта. Полет до Франкфурт и кратко пътуване с шофьор на такси казахстанец (който пита град ли е България) до Швалбах.Предстои ми посещение в Изследователския център на P&G по покана на United Partners.



Немците, които разбиха мита за германската студенина…
Те са – Йоанис (Ioannis Hatzopoulos, Communication for Baby Care) , Франк (Frank Imbescheid, Communications for Fem Care) и Мелани (Melanie Bey, Research and Development for Fem Care). И ми разбиха представите не само за студенината на германците, но и за това, че презентация в изследователски център ще е скучна порода животно. В този център работят хора от 20 националности с различно образование – от химия до метеорология. Защо? Защото е важно, макар и връзката между климатичните условия и поведението на капката менструална кръв да е не първото нещо, за което се сещаш.

От кухнята… Буквално.
Зелена салата с гъби и домати, картофени спагети, телешко в сос, пуешко филе с тортила чипс и пикантна салца, наденички с шафран, рукола, царевица на пара, поне 3 вида салатен сос, крутони, череши, жълта диня, ананас, боровинков чийзкейк със сметана, опст тортe, щрудел, крем с боровинки и бисквити, фризер със сладоледи, бретцели, ръжени хлебчета с поръска… Малка част на това, от което служителите в центъра избират за обяд. А когато имат нужда от глътка въздух - огромно количество кътчета за релакс с различен дизайн са на тяхно разположение. Не ме е яд – та това са просто храна и дивани. Но ми е мъчно и много ми се иска и българските работодатели да правят това за служителите си.

Между крилцата на една превръзка Always
През 1938 г., след проведени тестове, в щата Минесота се появява първата превръзка Always. През 1986 г. й „поникват“ крилцата. Горният слой на новите превръзки Always Ultra прилича на мрежест чорапогащник, но много фин. Дупчиците са с конусовидна форма, така че веднъж попила, течността се заключва и не може да се върне обратно. Така се осигурява сухота. Абсорбиращото вещество, което се намира в средата на превръзката - гел, се превръща в малки перлички при съприкосновение с течност. Разглеждахме превръзките, напоени с оцветена в синьо вода, под лупа. Но перличките са абсолютно видими, дори и с просто око. Могат да задържат течности, надвишаващи 10 пъти собственото им тегло.

Отиваме на посещение в една от лабораториите за демотест. Към превръзка Always Ultra е прикачено тънко маркуче, през което лаборантката пуска течност. До тук нищо особено. Същността е в това, че маркучето е под превръзката. В това положение гравитацията си казва най-тежката дума. По законите на физиката капката би трябвало да полети надолу, а поставената отгоре превръзка да си седи суха и… непотребна. Обаче в изследователския център явно добре си вършат работата, защото са намерили начин да преодолеят гравитацията. Капката не само че не полита към земята, но и бива съвсем бързо абсорбирана от превръзката. Тестът определено ме впечатлява.

Различната форма на превръзките е разработена, като отговор на различните нужди на жените. Нощните превръзки например са по-дълги и с подсилена абсорбираща част и към гърба. Но на колко жени се случва да спят само и единствено по гръб? Аз поне не съм от тях. Предпочитам спането на една страна. Това респективно означава, че нощните превръзки не са за мен. Но новите превръзки Always Ultra са направени така, че дори когато жената спи, обърната на една страна, да няма протичане. И с главата надолу да спи, пак не би трябвало да протече. Но тази поза аз още не съм я пробвала :)

Направи си сам… превръзка

За забавление и проверка на креативността ни предложиха да направим свои собствени превръзки. Имахме на разположение всички материали – различните слоеве, от които се правят превръзките, аромати, лепило, шаблон за изрязване и т.н. Превръзката, която направих аз, беше без последен слой, който да задържа течността, и въпреки красивия си дизайн – с лого и ангелски крилца, не издържа теста и протече.

Колегата, който знае какво е да си в цикъл
Знаете ли, че за един цикъл изтичат средно 81 грама менструална кръв? Аз не знаех. Но в изследователския център знаеха. И много други неща знаят. И изобщо, там всички мъже знаят съвсем подробно как се чувства една жена по време на цикъл и от какво има нужда, за да й е комфортно. Но не така, като да отбият номера и да проявят колегиално съчувствие. Просто това им е работата - да знаят. Един от тестовете например включва живеене с жени в цикъл за около 7 дни, за да се разбере съвсем от първа ръка (или първи гащи) как се чувства жената и какво иска в този период от живота си. При друг тест бельото и използваната превръзка се наблюдават изключително подробно и прилошаващо (за мен) отблизо, за да се отбележи дали и в каква посока е попаднала менструалната кръв, има ли смачкаване и т.н.

- Здравословни ли са превръзките? – един от последните въпроси, който задаваме преди да приключим с посещението за днес.
- Ако ги ядете, не са.

Pampers, или за цирка в гащите и златния сън
Вторият ден в центъра е посветен на пелените Pampers. Вкъщи съм експериментирала – Pampers Premium Care е по-тънка от Pufies; през нощния си сън Дария изпишква 242 грама, които без проблем се попиват от пелената и дупето й е сухо. Беше ми интересно обаче какви тестове правят в центъра.

Ето така е изглеждал първият памперс.

Може би за времето си е бил революция, но сега само от мисълта за сладко детско дупе, увито в това НЕЩО, ми загорчава. Първите памперси са тествани през 1957 г. в Далас, Тексас, а през 1961 г. в Илиноис се появяват и първите бройки, с които се проучва пазарът.

Любов. Игра. Сън
Родителите са речник. Какво имам предвид. Малчовците, които ползват пелени, са твърде малки, за да могат да споделят какво усещат, как се чувстват и т.н. Родителите, като лицата, които прекарват най-много време с тях, познават ги най-добре и ги обичат най-много, влизат в ролята си на преводачи (посредници между децата и учените) на техните емоции  и нужди. Ето тази гледна точка, представена в една от презентациите, определено много ми допадна.

Три бяха местата, които посетихме, свързани с разработването и тестването на продуктите – секретна лаборатория, тестова зона с поточна линия и лаборатория за игра. В секретната лаборатория бяхме в часа за обедна почивка, така че за мое огромно съжаление не успях да се срещна с щурите учени. Представях си ги с рошави коси и лудост в очите. Всъщност от снимката, закачена на вратата, ме гледаха едни съвсем нормални хора с униформи и предпазни очила. На това място всички идеи се превръщат в реалност, независимо колко са откачени. В тестовата зона се правят пелените – ръчно и с машини, всяка бройка се снима и оценява дали отговаря на критериите от компютър. Ако има детайл, който излиза от нормата, се изхвърля в контейнер, а попадналото там се изгаря. Лабораторията за игра е едно весело и цветно място. На колко стени сте виждали нарисувани розови овце? Е, тук ги има, за да радват децата, които всеки ден идват, за да си играят, докато са обути в памперси. За да проверят дали пелената осигурява достатъчно сухота и дали попива добре, използваха дупето на тази тъмнокоса сладурка. Със специален сензор се проверява влажността на кожата на крачето. Никак не си представям Дария да седи така кротко, докато в стаята има около 20 човека, които я наблюдават, а какичка в престилка докосва крака й с нещо метално. Но малката явно е професионалист и изобщо не й пукаше нито от публиката, нито от уреда. След това се измерва влажността  на кожата на дупето и резулатите се сравняват. 1200 семейства на седмица се включват в тези тестове. Годишно на 600 теста се подлагат 2 млн. пелени. 
Освен при игра, памперсите се тестват и след сън. Семейства, които живеят близо до центъра, идват рано сутрин, за да могат специалистите подробно да разгледат памперсите, с които са били децата през нощта. Непрекъснатият нощен сън, при който бебето се чувства комфортно, защото е сухо, от Pampers наричат златен сън. Моето златно дете със сигурност спи такъв. Дали заради пелените, дали заради целодневното търчане и топлата вана преди заспиване, дали заради гушкането - не знам. Но е факт, че Дария (да чукам на дърво) спи по цяла нощ, без да се буди.

Тръгвам си, убедена в 3 неща – сьомга с банан е вкусно ястие, въпреки че не е типично за немската кухня; Pampers и Always са марки, на които бих се доверила, особено ако производителите им се придържат стриктно към това, което се разработва и одобрява в Изследователския център; Bulgariа Air има още много какво да учи по отношение на обслужването на пасажерите.

01 август, 2014

Ежедневие


Изпи си млякото. Станахме от леглото. Събрах всички книжки и играчки от него, изпънах чаршафите и го застлах с шалтето. Сложих я на гърнето. Преоблякох се и отидох да си измия лицето. Докато го правех, тя дошляпа пред банята – по голо дупе, с веещо се боди и по една играчка във всяка ръка. Погледна ме, усмихна се и се изпишка върху плочките. 
 
Измих й дупето. Смених памперса. Отидох да почистя напишканото.  
Дадох й да разглежда книжка с бебета. Сочехме нослетата, езичетата и очите им. 
Извадих киселото мляко и забърках овесените й ядки за закуска. 
Разглеждахме наша обща снимка. Сочи ми босите си крака от снимката.  
Питах я дали иска да папа. Отиде и си извади таблата на столчето. Сложих я в него и я нахраних. Пи вода. Изми си зъбите с четката.   
 
Подредих разпилените неща по масата. Докопа се до най-опасните – болтче и стотинка. Взех й ги. Разрева се.
Наредихме балоните по цветове. Към всеки балон добавихме и по няколко играчки в този цвят. Показах й пазарска чанта с куче и коте. Мяука и баука. Налнихме чантата с играчки.  
 
Гушках я 100 000 и 10 000 пъти. Два пъти по толкова повтарях „Не в устата!“  
 
Сложих кафяв ориз в тенджерата, за да й сготвя обяд. Мота ми се из краката и ме щипа.
  

Изметох пода в кухнята и в хола. Настояваше да държи лопатата. Измих с мопа в кухнята. Хлъзна се, падна и се разрева. Гушнах я и гледахме кестените през прозореца.  
 
Редихме конструктор. Търкаляхме шише. Строихме кули от пластмасови контейнери.  
 
Глътнах малко сутрешно кафе.  
 
Пръцна. Сложих я пак на гърне. Размрънка се. Измих й дупето. Смених и памперса. Не успях да й обуя панталоните. Тича из стаята с фиба, закачена на 3 косъма. 
 
Добавих домати и месо в манджата. 
 
Подредих й магнитите на хладилника и обясних кое е коте, куче и пингвин. Започна сама да си ги подрежда и да им говори.  
 
Погледна ме хитро. Питах я дали ака. Смя ми се. Наака се. Измих й дупето. Смених й памперса. Успях да й обуя панталоните.  
 
Пъхна се между краката ми и мина от другата страна. Падна. Счупи с глава дръжката на чекмеджето. Не плака. Баси и дръжката! 
 
Заспа. 
Още няма 12 часа.