08 юни, 2015

Кутия за спомени: Love sweet as a strawberry

Те са Мария и Иван. Казали са си "Да" преди 13 години. Това беше и поводът тя да ми поръча да измисля и направя подарък изненада за него.

Кутиите за спомени са нещо, което обмислям отдавна. Обмислях ги обаче само във вариант за деца. Вкъщи се трупат множество вещи, свързани по някакъв начин с живота на Дария, с които за нищо на света не искам да се разделя. А спомените понякога изискват да са добре подредени, за да се запазят ярки по-дълго време. Но 13-годишната любов дойде тъкмо навреме, за да осъществя идеята си, като изляза от зоната си на комфорт и предизвикам себе си.

Темата - Love sweet as a strawberry
Свежото зелено на карираната кутия, годишнината през юни (месец, в който се берат вкусните ягоди) и сладостта на любовните отношения родиха идеята ягодите да са тематичният елемент на кутията за спомени. После всичко се нареди само.


Три малки кутийки

Купих картон със същия дизайн като кутията. Намерих и 3D текстилни ягоди. Всяка от трите кутийки има свое собствено специално предназначение.


За да се събуждаме заедно
Кутийка с малка стъкленица, пълна с кафе и сърце от захар. За да се събуждат заедно в следващите още поне 113 години.

  



Влюбената двойка от фимо
Да направя двойка от фимо, приличаща на Иван и Мария, не ми изглеждаше толкова лесно, колкото да правя овцата Шушона. Все пак нея никой не я знае как точно изглежда. :) В момента, в който започнах да правя тялото на Мария, се пошегувах, че се чувствам като Господ, който създава жената от едно ребро фимо. А с чувство за хумор (концентрация и време) нещата винаги се получават.


 



Направих ги седнали на пейка край варненското море. Големи хора с малко море - защото на влюбените морето винаги им е до колене. Той - с моряшка фланелка, защото му е таква професията, тя - романтично настроена, каквито сме всички, когато сме влюбени и около нас има бриз.


За съкровищата на семейния ни живот


Празна кутийка, която Мария сама да напълни със съкровища - от изминалите години, и от тези, които им предстоят заедно.



Ягодово вино

Много се зарадвах, когато успях да открия плодовото вино с ягоди. Защото какво е любов без вино?! 

За да бъде това тяхната бутилка, направих етикет с тяхна снимка и кратко стихче, което сякаш е писано за тях - той, който пътува с кораби, и тя, която го чака. Те са Мария и Иван. 



Искаш подобна кутия - пиши.

04 юни, 2015

Женствена като шкурка номер 180


Счупи ми се чукът. Та се сетих да си преброя лаковете за нокти.
Загубих си червилото. Та реших да проверя колко фугираща смес ми е останала.


***
Оформям маникюра си сама – нетърпеливо и непрецизно. Постоянно си чопля кожичките около нокътя, понякога дори до кръв. Не от нерви, а от лош навик. Опитвах се да се въздържам от него единствено в дните преди сватбата си, за да имат що-горе приличен вид пръстите ми. Трудно беше. А всъщност съм с нокти, за които мечтаят много кифли и няколко руски пирожки. Нокътната ми плочка е издължена, нокътят е твърд, не се чупи, не се цепи. Мечта.  Лакирам се рядко. Да седя и да чакам лакът ми да изсъхне е наказание за мен. Казват, че жената е най-слаба и беззащитна именно в тези няколко минути, в които чака лакът й да изсъхне. Точно в тези минути винаги ми изниква спешна работа. Ако не изникне, то нещо непременно ще ме засърби. Ако не ме засърби, ще заспя и тънки, досадни влакънца от завивката ще направят чертички по незасъхналия цветен слой. Един-единствен път съм си правила маникюр с гел лак ОPI. Процедурата ми беше подарък за 8 март (!). Любимата ми марка обаче е Rubens Impasto Malgel seidenmatt - акрилният гел за текстура, с който полагам завършващ слой на дървените бижута и мога да правя обем.

Преди няколко месеца, на beauty изложение и Интер Експо център разбрах, че и пилите за нокти, както обикновената шкурка, се деляли на фини и едри (иначе знам, че има шкурка от фенолформалдехидна смола, на основа плат, хартия или велкро, водна шкурка, както и безконечна). Не че няма логика за това с пилите, просто никога не съм се замисляла, камо ли да ми се случи да отделя време на ръцете си, в което да пиля нокти първо с едра пила, после да заглаждам ъгълчетата с фина, а накрая да полирам. Последното, за което вложих толкова старание, беше старият гардероб в коридора ни. Изшкурих няколко от вратичките с лист едра шкурка, от което малко пострадаха сгъвките на пръстите ми, но вратичките станаха идеално гладки за декориране. Хората, които ни нараняват, са точно като тази шкурка, която остави следи по пръстите ми. Те ни оставят драскотини, от тях ни боли - душата или тялото. Но след всичко това нараненият става по-добър - полиран, с нова визия; а нараняващият - изморен, използван, ненужен.

Имало някакви гребени за коса с вградено олио от макадамия. Така съм чувала. Моят гребен е за структуриране на мазилка. Без олио. От ремонта на апартамента ни остана доста лепило за плочки. С него, гребена и парчета от счупен теракот, чаши, чинийки, саксии и т.н. продължавам всеки ден да допълвам паното на терасата. Топло и изпълващо – това е усещането, когато видиш какво си направил с ръцете си. И то не някаква дребна красотичка, която ще прахосъбира, а нещо голямо, за дома ти. Не знам, ако се среша с макадамовия гребен дали ще изпитам същото. Всъщност знам – няма.

Най-луксозната спа терапия, на която съм ходила, е масаж с шоколад и почистване на пети с рибки. Честно казано, предпочитам да се наслаждавам и на двете повече като чревоугодник. Ровя в пръстта на балконските саксии, пресаждам, торя, сядам в ъгъла, който слънцето огрява в 14:03 часа с бутилка сайдер и това ме прави толкова щастлива, колкото не би ме направила и авторският масаж на Виктория СПА - "ТАЙНАТА НА КРАСОТАТА НА ХЮРЕМ СУЛТАН" (гугълни го, наистина има такъв).

 

И се вдъхновявам, възхищавам, радват ме онези момичета, които отиват до магазина не с нарочно сложен грим, а с боя по косата, защото досега са мазали с латекс стените на кухнята. Покриват неепилираните си крака с панталон и си купуват разсад домати за градината, вместо да се харчат за скъпа коламаска. По фините бръчици на ръцете им има пръст, а не крем с жожоба и слуз от охлюви. Oтиват към плажа с плавници в ръка, а не с джапанки с кристали Сваровски. Показват мокро от морската вода лице с разширени  пори и още по-широки усмивки, а не суха маска, покрита с пудра с  SPF 50. Те са естествени, диви, сръчни, летят си на техните облаци, приземяват се в техните си локви... И изобщо, такава ни е породата! Лепим, фугираме, боядисваме, шкурим, ковем, завинтваме... Радвала съм се като малко дете, когато в един ден успях да си купя макетни ножове, пистолет за силикон, чук и елмаз за рязане на стъкло. С такава любов никога не съм гледала нито спиралата си за мигли, нито перлите руж „Арабски загар“.


И се чувствам толкова добре в собствената си нехидратирана, неепилирани, некавитирана кожа!

27 май, 2015

Рисуване с пръсти върху морско дърво - голямата цапаница


За повечето хора това са боклуци. Събрани са на купчини на плажа и чакат да бъдат изгорени, или сложени в чували и извозени. За мен са купчина със съкровища. Рових из тях, докато майският вятър ровеше в косата ми и си намерих чудни бели пръчки, изваяни плочици, мини шишарки, орехи, лешници, изсъхнали нанизи миди и други. А тези бели пръчки в комбинация с боичките за рисуване с пръсти могат да:

а) направят всяко дете щастливо (предложение за забавление на 1 юни)
а) се превърнат в красива лятна декорация за къщата
б) ви осигурят няколко часа спокойствие
 

 Просто връчвате пръчките морско дърво (разбира се, може всякакво друго, включително дървесна кора, бели камъчета, листове хартия, кашпи и саксии и т.н.) на децата и се оттегляте, за да позволите на забавлението да започне.




И да ги нямаме никакви такива - Не, мамо, не топи в тази боичка, че ще я изцапаш, Сложи сега малко синьо, че ще му отива...

Красивото се случва, когато е свободно.



 



Да, ще има нацапани ръце. Че дори и лица, и коси, и дрехи. Е, и?
Те затова са боички за рисуване с ръце - мият се много лесно. Нацапаните дрехи пък веднага след рисуването се свалят и накисват в хладка вода.


 
 

 


А резултатите са повече от прекрасни!


26 май, 2015

4 приложения на ненужните тапи за вино

Казват, че прекалено много значение се отдава на любовта. А всъщност истински значимото в този живот е... виното. Аз не разбирам от вино (и от любов не разбирам; само я правя). Избирам го по дизайна на етикета и формата на бутилката - критерии, на които всеки сомелиер би се превивал от смях поне 7 минути. Но все някога ще се науча. А смеещият се сомелиер може просто да го сецне кръстът от толкова смях дотогава.

След всяка изпита бутилка вино остават поне 3 неща - опиянени хора, чаши за миене и тапи. Последните почти винаги се озовават в коша за боклук. А всъщност не бива. Защото от тях могат да се направят доста интересни неща.

Печати

Коркът е мек и податлив на работа материал. Докато тапата не е съвсем изсъхнала, може да издълбаете в нея формички с остър нож - кръгове, звезди, снежинки, стрелки, усмихнати личица. Подобни печати съм показвала как се правят и в канцеларска гумичка. 
Децата се забавляват с тях, а и са безопасни, леки и удобни за игра.

 

Пано за стената

Ако съберете повече тапи, може да ги подредите в разграфено дървено табло и да го закачите на стената. На пръв поглед изглежда като хроника на пиянските вечери, всъщност е калейдоскоп от спомени с приятели, особено ако на тапите напишете дати или някакви други послания и мъдри мисли. Показаното на снимката е всъщност разграфеното пано е старо печатарско чекмедже. В тях са стояли буквичките, с които словослагателите (печатарски работници, които набирали текста ръчно) са редяли думи, изречения и цели страници.



Ключодържател

За да стане обикновената тапа от виното, което сте изпили в добра компания, необикновен  ключодържател, ви е нужен само един свързващ метален елемент с ухо в единия край и резба в другия. Със сигурност тази свръзка си имя някакво специално име, но не го знам (сомелиерът също, сигурна съм, той още се смее и без друго).


Тема за разговор

Сложете тапите за вино в стъклена купа и я оставете на видимо място в хола или трапезарията. Няма как да се съберете с компания и поне един да не попита - а тези тапи за какво са ви?


Oще идеи за преобразяване и декориране има тук.

21 май, 2015

Там, където намирам себе си


 

Имам си тук своите следобедни часове. Всеки ден. И бродя. Из по най-големите жеги. По рокля и фотоапарат.

  

 

Вра се в тревинките...




Откривам мащерката това лято. Яс ми я показва. На лимон мирише, ми вика, и стрива листенцата й. Влюбвам се завинаги в този аромат.
После си нося вкъщи - букети и с корени. Садя, поливам.
Мащерка в джина, в лимонадата, с шампанско, с пиле, картофи, на чай...

 

 
Ей тук...
Пълното спокойствие.
Топя се.
Остър ветрец ме облизва по раменете, колкото да си намеря очертанията.




И гледам през очите на маргаритките...