04 февруари, 2016

Мартеници от вълна, глина и любов


Обичам онази Баба Марта, която идва с мартеници от бяла и червена вълна, пресукана прежда, пискюли, Пижо с калцуни и Пенда със забрадка... И дори не е помирисвала китайска фабрика и пластмасови фигурки на Дора, Елза и Мики Маус!
 

Тази година правя мартеници от глина - самосъхнеща и с печене, и вълна.



И ги снимам на най-зеленото място, което откривам през пролетния февруари - градината. Сред луковиците на лалетата, цъфналите кокичета, асмите, малките зелени салатки... Защото искам да ми е естествено и чисто. Каквито би трябвало да са и празниците ни. 



 


И ангели, направени с иглонабиване от вълна, кацнали сред магданоза.
Глинените са за ревер, вълнените - гривни. Но винаги мога да направя и по желание.


29 януари, 2016

Когато си изморена и ти се иска да хванеш гората



1.      Ставаш рано, недоспала си, имаш тъмни кръгове, които се простират от веждите, през магистрала Хемус до половината на носа ти. Цяла нощ си приспивала, завивала, укротявала деца и ти се събират има-няма 2 часа сън.
Бъди благодарна – имаш деца, които обичаш и те обичат!

2.       Мотаеш се вкъщи, облечена в стар анцуг, със секси петно от засъхнала пилешка супа на левия крачол и зелена боя на хиксчета на горнището. Подът така е затрупан с части от пъзели, кукли без един крак, розови пластмасови чайничета, че вече се чудиш какъв цвят беше паркетът, който така старателно избира преди време.
Бъди благодарна – имаш свое място, на което да живееш!

3.       Лилавият чорап заплашва да катурне цялата планина от пране в легена. След 3 минути вече не заплашва, защото е катурнал всички дрехи.
Бъди благодарна – имаш дрехи, които да облечеш!

4.       От мивката те гледат няколко чинии със спечена картофена яхния по ръбовете… И не само те гледат, но почти си сигурна, че хищно се усмихват на новия ти маникюр с гел лак, който си направи вчера.
Бъди благодарна – имаш храна, която да ядеш!

5.       Подметката на десния ти домашен чехъл настъпва трохи и няколко от тях дори се провират през несиметричната дупка, пробита от палеца.
Бъди благодарна – имала си семейна вечеря!

6.       Сутрините ти не минават без традиционната миризма на тютюн в тоалетната, която ти показва, че съседът отново има нужда от цигара, за да се облекчи. Истеричката отгоре по цял ден се разхожда с токчета, а когато не свири на пиано, мъжът й „свири“ с бормашина по стените. Миризмата на пържена риба се просмуква между стените и оповестява, че комшията отдолу се е прибрал и ще вечеря.
Бъди благодарна – около теб има хора, които могат да се притекат на помощ, ако ти се наложи.

7.       Въпросите със защо не спират – „Мамо, защо маймунките скачат“, „А защо на Дора главата е кръгла?“, „Защо дядо няма коса?“, „Защо…“, „Защо…“
Бъди благодарна – умът на детето ти става все по-голям и то го използва!

8.       Пееш, приспиваш и самата ти заспиваш още преди вълкът да е изял Червената шапчица и ловецът да е раздал справедливост с остър ум и още по-остра ножица.
Бъди благодарна – още си жива!


28 януари, 2016

Красиви, хрупкави крекери само с 3 съставки

Хубавите неща са простички - това твърдение е толкова вярно, колкото и че Земята е кръгла. Убеждавам се постоянно. Тези крекери са само едно от доказателствата.


Продукти:

100 мл зехтин,
100 мл вода,
брашно от лимец

Защо е добре да се използва брашно от лимец?

По-здравословно е
Лимецът e древна зърнена култура, т.нар. дядо на съвременната опитомена и променена пшеница. Именно той е онова хубаво растение с тънко, здраво стебло и сбит клас, което е растяло в областта на Плодородния полумесец (днешна Югоизточна Турция) и е дало началото на одомашняването на пшеницата. Лимецът дава по-малко добив от посевите с хибридна пшеница, но хранителните му свойства са в пъти по-високи от нея. Като оставим настрана истерията около био и еко продуктите, лимецът е един наистина вкусен, устойчив на модификации продукт - той се отглежда без пестициди, защото не боледува, който може да даде много ползи на организма ни.

По-вкусно еТестото с лимец може да ви изненада с несвойствени за бялото брашно тежест и лепкавост. Това е най-вече заради различното естество на глутена в него. Не е като в пшеницата и не е токсичен. Поради същата причина крекерите с лимецово брашно няма да бухнат, а ще са по-скоро като тънки бисквитки. Ще имат и една приятна за езика зърнистост.


Приготвяне

От трите съставки се омесва меко тесто. Завива се в свежо фолио за съхранение и се слага в хладилника за един час. Когато го извадите, по повърхността може да е избило малко от зехтина. Това не бива да ви притеснява.

Разточете върху гладка повърхност (дебелина около сантиметър) и изрежете фигурки. Не съм набрашнявала плота и точилката, защото зехтинът в тестото не позволява то да залепва.

За по-богат вкус аз разделих тестото на 4. Една топка оставих така, а към другите добавих различни продукти - нарязани на ситно сушени домати, орехи и розмарин. Замесих отново, за да се разпределят навсякъде, разточих и изрязах.

Изрязване и украсяване с чаша

Това е най-простичкият и ефектен начин за оформяне на сладки - 2 в 1. С чашата се изрязват кръгчета, а с дъното й се прави украса. Може да използвате различни чаши - и като форма, и като декорация. Ако имате чаши със страничен релеф (по стените), може да ги използвате като точилка - да ги търкаляте по цялото тесто, докато се отпечатат формичките, а след това да изрежете.

 
Крекерите се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 10 минути.



Понеже са лесни за приготвяне, може да включите и децата - за игра или за помощ. Но най-вече за похапване!

25 януари, 2016

Фигурки от коркови тапи, или защо е важно мама и татко да пият вино, за да му е забавно на детето


Обожавам вино! Любовта ми към него се роди някак спонтанно - от разговори с приятели, от студа навън, от това, че винаги е повод да се видиш с любим човек, от тайните, които крие в алкохолните си молекули, от магията на искрящия цвят и аромата, който може да бъде описан по най-вълшебен начин. Най-ценните бутилки, които притежавам в момента и се надявам да станат основа за една хубава и богата колекция, са гъмза от 1985 и мерло от 1990 от изба Ловико Сухиндол.Тях пазя за специален повод. Другите бутилки обаче изпиваме без специална причина - достатъчно е желанието ни да узнаем какъв точно аромат и вкус се крие под корковата тапа. 

А тапите събираме. Скоро се застояхме няколко дни цялото семейство вкъщи и това се оказа перфектният момент да ги превърнем в забавление за детето. Баща й започна да прави корбаче. Представях си го лесно и бързо - корк и платно. Но той определено имаше друго мнение по въпроса. Като човек, който обича да моделира самолетчета, корковият катамаран се оказа приятно предизвикателство за него и от интересно за детето се превърна в интересно за татко.
За това моделче използва тапа, клечки за зъби, кенарен плат и бял конец за платната и корабните въжета. Получи се много красив и атрактивен и само с една забележка - потъна веднага след пускането по вода :)

 

Реших моето корабче да е обикновено като конструкция, но да е красиво. Срязах тапата на половина. Промуших триъгълно парче кенар в двата края на клечка за зъби и я забих по средата на тапата. На платното нарисувах цветенца с темперни бои. Когато го пуснахме на вода дори поплува малко. Оказа се важно къде точно е поставено платното, за да не измества центъра на тежестта. 


Това корабче е на Дария. Сама му направи всичко - и платното, и украсата на него и на самия корк. Рисунка върху корка се оказа добро решение при пускането на вода, защото започва да се разрежда в течността и изглежда все едно корабът оставя следа от пушек при движение.


Но да не помислите, че от коркови тапи могат да се правят само корабчета и платноходки. Напротив! Може да се направят човечета, елени, пиленца, зайчета, джуджета, елхи, облицовка на маса, ключодържател и какво ли още не.

Дария си пожела маймуна. Лесно щеше да стане и това, ако просто бях залепила две полусфери за уши. Но малката нямаше търпение. Остана си момиченце, с ръце и крака от клечки за зъби и панделка на главата. Оцвети я в розово, защото това е любимият й цвят (за общ семеен ужас). С корабчетата си игра цяла вечер. Маймунката (както я нарича, нищо че не е маймуна) и е любима и досега - държи си я, спи с нея, подскача с нея по възглавниците и изобщо доказва теорията ми, че най-интересните неща за децата може да са простички.
 



Така че - пийте вино, за да е интересно на децата!

12 януари, 2016

Цветята на старата Дора


Убивах последните 10 минути преди среща със зъболекаря си, когато го видях... Един малък, сгърбен възрастен мъж с найлонова отрбичка в ръка, който се страхуваше да пресече разбитата уличка. Уж малка, а потокът от коли не спираше. Аха да направи крачка напред и пръските от локвата му се скарат!

А зад малкия старец още по-малка цветарница. Хареса ми надписът. Цветарница! Не бутик за цветя, не магазин за букети... цветарница. Има и една книгопродавница, към която имам същата слабост, започнала от името й.


Цветарницата си има баба - пълничка, с бяла коса, с развален цип на якето, с диадема, която прилича на кабел от телефон и болни зъби.

На прозорчето три лаленца. Като цяло не обичам рязан цвят, но ранните пролетни цветя за мен са като блокче шоколад за човек на строга диета. Подпрели керемидени главици в дървената рамка и си чакат своя човек.

Вътре - мъничко, старичко, дървен под и характерна миризма на прах, която дори цветята не могат да заличат. Но приветливо. Разглеждам розите и хризантемите, докато ми връзва панделка на трите стръка лалета. Без украса си ги харесвам най-много, но виждам как бабата се старае да покаже колко красиви панделки може да връзва и я оставям да ме впечатли. 


Докато ми разказва за сина си (о, да, 3 минути и вече сме си близки), погледът ми се спира върху саксия с едър бял жасмин. Навеждам се да го помириша.

- Не се е разтворил сега, затова не мирише. Но когато цъфне, ухае прекрасно!
- Ще мина да го взема - казвам й, - но след 30 минути, защото отивам на зъболекар отсреща.
- Добре. Аз ще ви го дам не за 20, а за 10 лв., защото си купихте и лалета. Елате пак. Ние сме тук до много късно.

На илизане от зъболекарския кабинет за миг се замислям дали да ида да взема жасмина. Трябва да го опазя от единия до другив край на София, и то в градски транспорт. Но отивам...
И добре че! Баба Дора вече му е сложила целофан и червена панделка (същата като на лалетата).

- Да ти е по-удобно да го носиш.


Стопили сме разликата между ти и вие и следващите 30 минути прекарваме аз с жасмин, лалета, чарък и дамска чанта по средата на стаята, тя - поставила ръце на кръста си, съвсем близо до мен. И и говорим като приятелки от пясъчника на детската площадка.

Била кулокранистка и е строила едни от най-високите блокове в София (тези в квартал "Гевгелийски" например), от строителни войски им давали всичко безплатно и си отходила на почивки. Съпругът й починал, когато синът им бил едва на 4 години. Същият син сега има 3 деца, но жена му го напуснала. Поболял се. Най-голямата внучка е в Бали с мъж, с 10 години по-голям от нея. Тя, баба Дора, не го одобрява много, защото бил "стреснат" (има предвид дръпнат), но "внучката си е избрала да спи с него". Като млада талията й била 65 см, а на приятелката й - 85. И тогава се чудела как може толкова да е дебела жената. А сега самата тя е дебела и не може да си отпусне дрехите, защото така и не се е научила да шие на машината, която си купила с такъв кеф. И череши купувала с кошници. За да ги носи на бременната си снаха. А снахата пък отбирала най-големите за себе си и хич не мислела за двете си деца. После си намерила любовник и баба Дора разбрала за него, но все си мълчала, за да не тревожи болнавия си син. "И извинявай, че те задържам/О, няма за какво, приятно ми е..." Но заради него вече не ходи да й вливат желязо. Обгрижва го, готви му. Даже понякога му носи храната с тенджерката, докато е още гореща. Само й слага вестник на ушите и отдолу да не пари съвсем. И я връзва с едно канапче...

11 януари, 2016

Ореховките на мама


Мама има един тефтер с рецепти – с тъмносини найлонови корици, страници с набрашнени ъгълчета, пожълтели от времето или от температурата на фурната. На последната страница на този тефтер има рецепта – „Торта с дупки”. Такава изобщо не същестува, просто имах един период в детството си, в който много си измислях. Забърквах въображаеми яйца, с измислено брашно и имагинерна захар. Всъщност защо пък да не съществува. Само трябва да направиш няколко дупки и да ги заобиколиш с торта?!

Мама обича да прави сладкиши. И е майстор! На кексовете, на меденките и ореховките, на кифличките със сливов мармалад, на сладкиша „Ненаситната монахиня”... Има си неща, които прави толкова често, че сигурно знае всяка тяхна съставка до милиграмчето и до поизтритото ченгелче на буквичката И в тефтера.

Хапче за щастие

Ореховките на мама са от онези малки неща, които правят живота по-добър веднага след първата хапка и първото изтупване на наронили се по блузата ти смлени орехи. Това не е просто първа хапка. Това е хапче за щастие! Ореховките са мекички, пухкави в средата, с много тъничка хрупкава коричка и миниатюрни стружки орехи, които бъбриво се закачат с езика ти.


Как се ядат ореховки?

С весело, приветливо припукване златистата тънка, тънка коричка приема на гости зъбите ти. Оставяш форма като полумесец, през която се вижда мека сърцевина и препълнени сферички - откраднали си, прегърнали вълшебния аромат на топло, току-що изпечено тесто. Отронват се орехови къдрички и се посипват по краищата на правата ти коса. Нежни, стремглави... И изпитваш осезаемата наслада на най-сладкия грях – чревоугодничеството. И без изобщо да ти пука от това, че си грешник, си вземаш още една, и още една, и още една...


Продукти:
2 яйца
1 ч. ч. олио
1 ч. ч. кисело мляко
1 к. л. сода за хляб
1 1/2 ч. ч. захар
5 ч. ч. брашно
смлени орехи

Приготвяне:

Яйцата се разбиват леко с вилица. Содата се гаси в киселото мляко и се смесва с яйцата. Добавя се захарта и олиото. Брашното се сипва по малко и се бърка докато стане гъста каша. От нея се взема количество от  1 с. л., което се слага в смлените орехи и се овалва. Нареждат се в намаслена тава или върху хартия за печене. Аз предпочитам второто, защото така винаги съм сигурна, че няма да залепне. 

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато леко порозовеят. В началото са много мекички, след това стават по-плътни.


Нещо по-различно от мен
Освен в смлени орехи, овалях няколко от сладките в брашно от рожков. Получава се много приятен какаов вкус и всички ги харесахме.


 

08 януари, 2016

Един щастлив пост



Мразя дъжд...
В паника съм...
От сутринта ми е напрежение...
Не обичам да си чистя колата от снега...
Искам този ден да свършва...

Чета това почти всяка сутрин и си мисля – как може да очакваш денят ти да е хубав, ако го започваш с тези думи?! Изпий една чаша ароматен чай, докато гледаш дъжда през прозореца. Не се панирай предварително – обикновено си представяме нещата много по-страшни, отколкото са те в действителност. Нарисувай нещо в снега по тавана на съседната кола, може това и чистенето да стане повод за приятно ново запознанство.

„Ако съдя по профила ти във Фейсбук, ти си най-щастливата ми приятелка”
– ми каза скоро един познат. Щастлива съм и не се страхува да си го призная! Защото знам онази притча за човека, който постоянно мърморел, че заплатата му е ниска, жена му е грозна, че шефът го тормози, обувките му са скъсани... На рамото му седял неговият ангел хранител и си записвам всичко. Чудел се защо човекът има такива странни желания, но само присвивал криле, записвал и изпълнявал.

Щастието е въпрос на избор!

За себе си съм разбрала, че имам нещо повредено в лещата на окото или пък в някоя гънка на мозъка.
Но именно този бъг ми помага да виждам нещата от живота винаги хубави. Без да се насилвам, без да се правя на инфантил, който се перчи пред околните с щастието си се опитва да ги удря с розов чук по нещастните глави.  

Българската традиция е приела една мъдрост – С какъвто се събереш, такъв ставаш. Следвайки този принцип, трябва да се събереш с щастливи хора, за да станеш щастлив и ти. Аз обаче предпочитам да мисля по друг начин. Вместо да бъдеш с някой, който е щастлив, трябва да бъдеш някой, който е щастлив!

Да бъдеш дъгата за някой облак.
Да бъдеш за някого любовта, която ти самият никога не си получил.
Ако не ти харесва работата и постоянно мрънкаш – премести се. Все пак не си дърво!

Споделям моите малки трикове за щастие, защото щастието е едно от малкото неща, които и да споделиш, не намалява:

Не пия хапчета срещу главоболие. Предпочитам да се разходя.

Имам листа с песни в
YouТube, която се казва Happy и си я пускам всеки път, когато имам нужда от малко освежаване на настроението.

Оградила съм се с няколко броя човешки екземляра, с които знам, че се припокриваме в различни посоки - дали ще е заради любовта към определено място, към музиката, която харесваме, слабост към виното, готвенето или кокошките...
Просто си имам своите си откачалки, които са ми като добавка за гориво за колата, с която се ускорява и пътят София-Синеморец се взема за час и половина. Хората и спомените са двете неща, които неспирно могат да те правят щастлив. Паметта е истинско перпетууммобиле за щастие. 

Обещах си през новата година да държа тези екземпляри близо до себе си и да им показвам отношението си във всеки възможен момент.
Защото най-важното в края на краищата си остават хората. Индийският лекар и мислите Дийпак Чопра казва, че всеки път, когато срещнеш някого, трябва да му дадеш нещо. Та дори това да е само комплимент. Може да дадеш цвете, нещо ръчно изработено, нещо, което отглеждаш в градината си... Забавно е. Ако не разполагате с нещо, дайте им просто добра дума.

Задавам си въпроса дали това, за което се ядосвам сега, ще ми е важно след 10 години. Дария не иска да си изяде ябълката... Калин обаче яде за двама... Блеки се е изакал в ъгъла на банята... Орхидеята ми увяхва... Колегите вдигат ужасен шум в офиса, когато имам 2836467 задачи... Някой ми прави малоумна корекция... Общото между всичко това е, че нищо от това няма да има значение за мен след 10 години. 

Това, което се случва бързо, не живее дълго. Затова винаги изваждам 5 минути от ръкава да си изпия кафето до прозореца, да мина през парка на път за работа или да поседя на някоя слънчева пейка в студен зимен ден. 

Създавам разни неща с ръцете си.
Когато накрая се получи нещо красиво, няма как аз да не съм щастлива, а ощастливя ли с него и някой друг, доброто чувство се удвоява. Самият акт на създаването те кара да се чувстваш щастлив. Все пак това със създаването не е спряло до там, когато Господ е създал човека J За да създадеш нещо, значи имаш идея, значи нещо променяш. Построяваш си свой ред във вселенския хаос. Такъв, какъвто на теб ти харесва.

Но все пак не забравям, че не мога да направя никого щастлив, ако той не е щастлив със самия себе си.

А п
онякога цялото щастие на човек зависи от една бавна и спокойна закуска към 11:30 часа!