22 април, 2015

Игра с награди: Първа усмивка, Първи крачки, Първи рожден ден


Сигурно цял живот ще плача на такива видеа - умиляват ме, спомням си, преливам. Тези тънки моменти на докосване, на взиране, на туптене в унисон с нейното сърце и с цялата вселена. На вслушване в звука на най-нежните вибрации, с които се движи кислородът около нослето й - навън, навътре, навън, навътре, въздишка, навън, навътре, хлъц, кихавица...

Дария скоро ще стане на 2 годинки. Две, изпълнени с много неща за първи път - първа глътка въздух, първо кърмене, първо къпане, първа разходка, първа усмивка, първо разболяване, първа лъжица пюре, първа прическа, първа дума, първи смях с глас, първи крачки, първо падане... Сигурна съм, че много майки пазят тези спомени като снимки в албума или думи в дневника си. Затова съм много благодарна, че от Pampers ми предложиха заедно да направим игра с награди, в която да споделите тези мили първи моменти.

Споделете снимка на първите моменти на своето дете Първа усмивка, Първи крачки, Първи рожден ден - на имейл - rositsa@unicusbulgaria.com, като коментар под този пост или под специалната снимка във Фейсбук страницата на блога. Нека заедно върнем времето назад и да си спомним хубавите и емоционални мигове от живота на мъничетата. Три снимки, избрани на случаен принцип, ще бъдат наградени с пелени Pampers Premium Care и кърпички Pampers Sensitive Wipes.

20 април, 2015

Къщата с душа

 На табелката, която стои на входа на къщата, пише Орехубаво. Според Регистъра на населените места обаче селото се казва Орехово. Вярвам на табелката.



Собствениците на най-уютната къща за гости в селото са Руми и Нико. По време на комунизма работели в т.нар. Външна търговия. После заминават за Москва. По план за 2 г. Промените през 1989 г. обаче ги карат да повдигнат вежди със съмнение и да решат да удължат престоя си в руската столица с още 6 години.

Обичам около мен да има хора. Не харесвам да ми е тихо и спокойно
– споделя Руми. Затова, след като се връщат, решават да си направят свое си място, в което да живеят и да посрещат гости.

Канализацията и морето
Първо се спират на село Велика, където разполагат с имот. Но малко преди да започнат да влагат пари и сърце, разбират, че в селото няма канализация. А и на морето е хубаво само за 2 месеца. После става тъжно – допълва Руми, говорейки за онези месеци на морето, в които носталгията е повече от загорелите тела по плажа.  

Купуват сградата в Орехово на търг, трети пореден, защото на другите не се явяват кандидати. А сградата всъщност е огромен бивш цех за ширпотреба. Това се случва през далечната вече 2004 година. Преди да се сдобият с акт за собственост, Руми наднича през прозореца и вижда, че вътре има мивки. А щом има мивки, значи има канализация. 

.......................

 

Опитвала съм се да избягам от този битов стил, който се налага в много къщи за гости в планината. Аз обичам италиански стайлинг – изчистено, без много предмети. Мисля, че успяхме да съчетаем двете неща добре.
И аз така мисля, Руми.



Само холът с камината и стаята с маси за хранене са по-големи от нашия апартамент в София. Изобщо, тук всичко е обширно и свободно. Руми категорично отказва предложението от техни приятели да прегради големите стаи и така от 7, те да станат 14. А стаите са наистина огромни. Това е първото, което ми прави впечатление. Сигурна съм не само на мен. И всичко е ниско, меко и удобно. Така че, когато дойдеш с дете, не се страхуваш от остри ръбове, опасности и други потенциални възможности за падане и удряне.


Уютът е нещо, което можеш да усетиш още след няколко минути. Цената на нощувката си знаеш предварително. Но, сигурна съм няма човек, който да не е бил изненадан от обслужването и сумата, която трябва да плати накрая, когато Руми тегли чертата. Защото „У Нико“ наистина се чувстваш като у дома си – влизаш в кухнята, правиш си кафе, отваряш хладилника, сипваш си мляко… Междувременно си говориш съвсем приятелски с Руми, с Нико, с Дани, с други гости на къщата, които правят в кухнята същото като теб. Руми толкова бързо се сприятелява с теб, че без притеснение може да те накара да идеш до съседното село Хвойна, за да вземеш тесто за сутрешните мекици, да те остави да чакаш печеното агнешко за обяд, защото тя си говори за счетоводство с друга гостеннка, да й купиш прясна сьомгова пъстърва от магазинчето ей там по пътя, да накара съпруга ти да занесе дърва за парното, да ти сервира пресен чесън в чаша, пълна с вода… И ти да няма абсолютно нищо против!




Едновременно с това ще ти направи торта за рождения ден, ще ти изпее „Многая лета“, ще ти подари нещо "дрено, но да ни помниш", ще те пусне да разгледаш всички друг стаи – „Качи се, влез, навсякъде е отключено“, ще отвори вратата и на сърцето си. И тъкмо когато аз се чудя кой всъщност следи колко кафета пием, какво и по колко ядем, тя съвсем спокойно заявява

Няма да ти броя кафетата, нито филиите!
Това е къща за гости. И при мен идват гости. Нормално е да ги черпим, да им правим отстъпки…
И наистина сумата, която плащаме накрая, е смешна, буквално – 268 лв. за 4 нощувки и храна (домашно приготвена и невероятно вкусна) сутрин, обед, вечер и когато си поискаш. Съвсем нормално е някой от гостите да си отвори бутилка уиски от бара и да я остави – „за общо ползване“.


А селото е... хубаво, както казах още в началото.



Тръгваме си, а в главата ми вече узрява идеята как да дарим кръв, за да имаме 2 свободни дни от работа и да се върнем отново.

16 април, 2015

Дзен подправки на балкона


Дзен е живот, който знае, че си струва да се изживее.
Дзен е настоящият миг, който съдържа времето и вечността.
Дзен е, когато всички живи твари на земята се ококорят и ме погледнат право в очите.



Дзен е и онова приятно усещане, когато заровиш длан в топлата пръст. Спомняте ли си... "Невероятната съдба на Амели Пулен", която се радва на простичките неща в живота - да чупи коричката на крем брюле, да зарови длан в чувалче със зърна... Ей, затова ми е приятно и никак, ама никак не се страхувам да се изцапам с кал и да нямам хубав маникюр.

И все пак. Да насее подправки в саксии почти всеки може. Искаше ми се моите да са специални. Затова във всяка саксийка боднах по една мини табелка - от парче ръчна хартия и клечка за зъби, с надпис какво се очаква да порасне в тази саксия. "Какво се очаква" е наистина точно казано, защото от саксия с изсъхнала лавандула скоро ми порасна магданоз. На етикетчето може да се направи перфорация, за да бъде още по-ефектно. Използвах някои листове хартия, боядисвани с техника ебру, които дори и така са си най-прекрасните и артистични неща, които съм правила.

После седнах на припек, в ъгълчето, което първо се огрява от слънцето следобед. Отоворих си сайдер с мента и лимон и казах "Ах!, защото...

Когато изпитваме духовна наслада, често възкликваме "Ах!". Един дзен учител веднъж казал: "Забелязали ли сте колко лъскави и чисти са камъчетата след дъжд? А цветята? Няма думи, които да ги опишат. Човек може само да ахне от възхита. Трябва да откриваме това "Ах!" във всяко нещо".


Но подправките ми като че ли искаха още малко да бъдат поглезени. Затова реших да залепия дзен камъчета за късмет на саксиите. Всъщност това са обикновени камъчета, които винаги мъкна вкъщи от плажове и планински пътечки, защото ми харесват като форма, или пък на цвят. Или просто се спъвам в тях и понеже така и така съм се навела, ги вземам.



Надявам се, че с любов, внимание, слънце, вода и вълшебството на камъните от малките семенца ще пораснат буйни, дъхави подправки, защото...

Аз лично вярвам, че стръкчето трева е не по-малко важно от пътя на звездите.



На саксийките с калдаръмчета - най-шареното и непретенциозно цвете, което познавам, залепих морски стъкълца. Ей така, да събират лъчи и да ми правят слънчеви зайчета в очите, когато седна на балкона. 




После полях "новодомците" с тънка струя вода, защото...

Висшата добродетел е като водата - тя допринася полза на всички неща, без да се бори с тях. Тя се стреми към ниските места, които хората презират.

*цитатите са от "Камъчета дзен" на изд. Евкус Арт

14 април, 2015

Хрупкави бисквити с твърдо сварени яйца и шоколад


Няма да пиша, че тази рецепта може да се използва, ако са ви останали яйца от Великден. Просто защото:

а) яйцата са само 2
б) може да се използват както твърдо сварени, така и сурови
в) на кого му остават яйца от Великден?!


Необходими продукти:


2 твърдо сварени яйца
200 грама масло
1 ч. ч. захар
сол на върха на лъжичката
2 ч. ч. брашно
1 ч. л. сода
70 грама черен шоколад

В оригинал ползвах рецептата от Challengedairy.com, но леко промених според наличните ми продукти.


Захарта и маслото се разбиват с миксер, докато се получи пухкав крем. Яйцата се нарязават на малки парчета, добавя се солта и се сипват в крема. Отново се разбива с миксер. Содата се смесва с брашното и постепенно се добавя към сместа. Разбърква се с дървена лъжица.
Шоколадът се нарязва на малки парчета с остър нож. Всичко се обърква, докато се получи много мекичко тесто. От него се оформят бисквитки. Пекат се на 180 градуса с вентилатор за 15 минути.


Добре е да се оставят да изстинат, преди да бъдат преместени от тавата, защото са още много меки и крехки. Веднъж изстинат ли обаче, няма сила, която да ги опази!


09 април, 2015

Великденско яйце с късметче


Има неща, които знам и мога. И такива, които знам, че мога. Но има и много, които не мога. И тях знам, че не ги мога. Мога например да превърна стар вестник във фин карамелен лист, от който да поникне цвете, но не мога да си отворя киселото мляко, без да скъсам капачката по средата. Мога да приготвя гратен (дори без да знам какво е гратен), но не мога да карам колело без ръце... Мога да боядисам яйца с цвекло и шафран, но (си мислех, че) не мога да рисувам върху яйце. Е, пробвах.

 

Пробих яйцето с игла и разбърках съдържанието му с тънка клечка. Така успях го изсипя в паничка. Изплакнах и подсуших черупката. По съвет на една страхотна декораторка на кухи яйца, която се подвизава в bgmamma и etsy с ник gudzy, купих акрилни бои и рисувах върху яйцето с тях.


Поръчката беше за лилаво яйце с цвете... 



...сложено в кутийка с надпис "Счупи ме", за да се види....


...листчето ръчна хартия с написано пожелание, което, направено на свитък, се пуска през дупката на яйцето...


31 март, 2015

Резене, фенел, морач, финокио и все вкусно


Купих резене и артишок, защото не бяха влизали в кухнята ми и защото изглеждаха достатъчно екзотични и красиви, за да ги сложа пред обектива, преди да идат в чинията.
И след като си свършиха общата работа с фотоапарата, се зачудих - ами, сега?

 

Не обичам аромата на анасон, затова не беше никак странно, че на въпроса как да приготвя резенето получих отговор - забрави за него. Като любител на различни вкусове и силни усещания обаче, нямаше как да пренебрегна възможността да опитам нещо ново. Първо реших да приготвя от резенето свежа салата, като го нарежа на ивици, добавя запечени тиквени семки и филирани бадеми, нар и няколко ивици пармезан, всичко това добре овкусено със зехтин и лимон. Обаче онзи аромат на анасон ме преследваше и суровият вариант като че ли малко ме плашеше. Затова избрах тази рецепта, в която резенето се изпича на грил тиган


Нарязах грудката на шайби и ги запекох от двете страни. Докато главата е цяла, няма толкова наситена миризма, да не кажа почти никаква. В момента, в която я разрязах обаче, все едно 3 буркана анасон се разпиляха под носа ми. Замириса ми на Гърция. Учудващо, не ми беше неприятно.

Част от зелените стръкчета нарязах на ситно и запазих за поръсване отгоре.


Почти винаги готвя на око и по усет, затова не знам точното време на приготвяне, но омекването и приятно загорялата повърхност на шайбите са добър знак, че резенето е готово.


Приготвих дресинг от зехтин и балсамов оцет и с него залях топлото резене. Пръснах няколко маслини Каламата между запечените шайби и поръсих със зелените стръкчета. Всъщност се получи една чудна топла салата/предястие. Анасоновият арамат се усеща съвсем леко, като някаква нотка на свежест. Определено ще повторя.


27 март, 2015

За готвенето, секса и брането на гъби. 21 любими цитата от "Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!"

Храна и секс - два гряха, две съблазни... Или пък не?! Две блаженства, две сладости. Във всеки случай два симптома, по които можеш да прецениш жив ли си, чувстваш ли... това, дето го живееш, твоят живот ли е, или филм, в който си човекът, събиращ потните хавлии на звездите.

"Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!"  е ароматна книга. От тези, които се четата за една вечер. Е, добре, за две, ако в едната трябва и да сготвиш вечерята. 



Лучия иска да е девствена, като се оженим, като майка си. И затова трябваше да спрем да се чукаме до годежа.

В страна, където фанатично ревностният католицизъм бе останал само едно поколение назад, всички познаваха поне толкова степени на девственост при девойката, колкото имаше и при зехтина — който, разбира се, се делеше на екстрадевствен (първо студено пресоване), свръхфин девствен (второ пресоване), екстрафин девствен и така надолу до още десетина и повече степени на девственост и почти девственост, преди накрая да достигне до толкова неописуем разврат, че го именуваха просто „чист“ и съответно годен само за износ и за сипване в кандила.

Тъй като всеки италианец знае, че пиенето на кафе, седнал на маса, е вредно за храносмилането, поради което се наказва с тройно по-висока цена, отколкото това на бара.

сиви очи — ясни и безгрижни, с цвета на люспите на лаврак.

Това им е хубавото на готвачите. Знаят как да си използват ръцете. Сигурно защото непрекъснато режат и кълцат. Стават сръчни.

Само че не ме сваляше, което е приятна изненада. Приятна изненада и освен това малко ме подразни. Защото, щом не ме сваля, как да го отрежа?

— Ако искаш да разплачеш някого — бавно отвърна Бруно, — му даваш да реже лук. Но ако искаш да го натъжиш, му сготвяш каквото му е готвила майка му, когато е бил дете. Схващаш ли разликата?

— Ако искаш някой да се влюби в теб, трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо съвсем просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.
— Като например?
— Е, точно това е проблемът. При всеки е различно. Трябва наистина да познаваш човека, миналото му, детството, дали е груб, или фин, сух или мазен. Трябва да си го вкусил, да знаеш собствената му плът сладка ли е или пикантна, солена ли е или безвкусна. С други думи, трябва да го обичаш и дори тогава може да не го познаваш толкова добре, че да сготвиш нещо, което да му грабне сърцето.

— Годините, любовниците и чашите вино не трябва да се броят — преведе тя.

„Какво от това, че не мога да я имам? — мислеше си. — Поне мога да съм с нея. И поне мога да й сготвя нещо, което никога няма да забрави.“

За първата вечеря й беше приготвил провинцията. За втората й беше приготвил морето. За третата реши да й приготви града — плътния, тъмен, наситен, кървав град с цялата му люта история.

готвенето си е вид магия. В крайна сметка заклинанията не са нищо друго, освен рецепти.

Италианците наричаха това _il culto de benessere_: да пазиш най-доброто за себе си, да си си сам достатъчен, но да съчетаваш здравия стомах на селянина с изтънченото небце на кардинала.

— Защото е така — бе лаконична тя. — Точно както резенето отпуска хората, а кардамонът е добър за храносмилането, индийското орехче кара хората да танцуват.

— Ето. — Тя протегна ръцете си към него. Бяха топли, почти горещи. — Хубавата паста не става със студени ръце. Това е тайната. Затова ям много _pepperoncino_. Така ръцете ми са топли.

И всичко се превърна в канела и сметана, резене и ягоди, аромат на мащерка и пот, и сладък мед и той се удиви колко абсурдно лесно беше.

Бруно я караше да затваря очи и галеше цялото й тяло със стрък резене: когато я целуваше между краката, анасоновият мирис се смесваше с едва доловимия вкус на море. „Всички произлизаме от морето — мислеше си — и това е доказателството, този шепот на океана в най-дълбоките кътчета на тялото.“

— Знаеш ли защо му викат балсамов? Навремето са вярвали, че е балсам, който лекува всичко. Всички болести. — Тя посегна към най-малкото буре, отвори внимателно канелката и наля малко течност в бурканчето. — Даже любовна мъка.

Да си оставяш толкова време, за да се нахраниш, както го правят италианците, означава да споделяш неизтощимата им дарба да превръщат живота в изкуство.

Понякога храната е просто… храна.

Като днес, когато рязахме зеленчуци и попаднах на една тиквичка, която приличаше точно на теб. Целунах я, когато никой не ме гледаше.