20 октомври, 2014

Вилички и лъжички с динозаври и влакчета


Апостол и Иван са две момченца от Казанлък. За тях ми поръчаха специални подаръци и...  вече трябва да са ги получили.


Апостол харесва динозаври. Затова му направих комплект виличка и лъжичка с говорещ динозавър. Той казва страшно Ааааа (в балонче от комикс), което продължава в цялото име Апостол.


Името на Иван пък ще пристигне с... влака.


С парен локомотив е, а в облачетата има сърце.



13 октомври, 2014

21 идеи за занимания на децата вкъщи

С щедрото съдействие на слънцето, с Дария скитахме цяло лято по софийските улици. Разходка пеша от "Света Троица" до Борисовата градина и обратно никак не ни плашеше. В компанията на другарче, изобщо не усещаш километрите. И децата щастливи, навън, тичат по полянките, пързалят се, ровят в пясъка, събират охлюви и камъни, хапнат, пък ги надвие умората и тогава идва mommy time. Сядаме някъде на обяд, на чаша вино, на пейка, на кафе, на сладки приказки, на бира, на пица. Докато не се събудят и всичко не започне отначало.

Да, но лятото си отиде. Все по-често има дъждовни, мъгливи и студени дни. И колкото и да ни се иска да стоим навън, не винаги климатичните условия позволяват. А купищата играчки бързо й доскучават. И тогава на помощ идва изобретателността на мама.

Понеже знам, че има още много майки, които си задават въпроса "Какво да го правя - той пощурява затворен вкъщи?", събрах няколко идеи, които споделям тук. Всяка нова хрумка с пдобро приложение споделям първо във Фейсбук страничката на блога, така че, ако не сте я харесали все още - направете го сега


Корона за принцеси 
Нужни са: картонено руло от тоалетна хартия, ластична лента, спрей и ножица
Изрязах коронка от рулото, напръсках го със спрей и оставих да изсъхне. пробих 2 дупки от двете страни, през които промуших лентата и я вързах на възел. Имаше много "Ауууу" и "Ейййй" пред огледалото, фръцкане и хвалене на тати, когато се прибра от работа.



Огромни сапунени балони

Нужни са: 10 части дестилирана вода (или дейонизирана; продава се в бензиностанциите);
2 части глицерин (продава се в аптеките като глицерол 85%), 2 части препарат за миене на чинии (експериментирайте, защото с някои от тях не се получава). Всичко това се смесва, потапя се ръката, като палецът и показалецът са оформени в хръг и се издухва. Получават се огромни балони, които малките обожават.


1. Капачки от шишета. Ако към дървена пръчка за шишчета се закачи с конец магнит, металните капачки в миг се превръщат в риби за улов. 
2. Нарязана ролка от тоалетна хартия. Парчетата може да се броят, нанизват на сламки или на пръстите на ръцете и краката.
3. С тиксо залепих пластмасови чашки с изрязано дъно на различни места вкъщи. Пускането на копчета, смачкани хартии и други през тях е доста интересно занимание.
4. Месене на тесто. Доста цапа, но малките се радват изключително много да мачкат и късат.
5. Различни капачета, листа, бъркални и чашки - на пръв поглед за в коша за боклук, всъщност са много забавни занимаваки.
 
За това как се прави съм пускала отделен пост.
С този сервиз си играем вече трета седмица. Пием чай само двете, понякога включваме баща й, дава чай на куклите, жабите и мечетата.



1. Рисуване с пастели
2. Белене на яйца
3. Рисуване на лица на листата
4. Лепене на сърчица, звездички и други хартиени изрезки върху лист
5. "Сипване" на кестени и жълъди с лъжичка във формички за лед


1. Балоните винаги са добра идея. Първо се пускат в пластмасова туба или друг съд, после се изваждат. Може да се подреждат и по цветове. И не напоследно място, да се надуват, подхвърлят и пукат.
2. Кошничка с изненади. Напълних я с капачки от буркани, китайски пръчки за хранене, старо шише, в което сложих блестящи копчета и други дреболии. Превръщането на всичко това в барабан беше идея на Дария. Въображението на децата е по-голямо от нашето.

Герои от картон
Нужни са: картонени рула от тоалетна хартия, памук, ножица, лепило, шарени конци, молив
Запознайте се с Куку и Пипа (трябваше да е Пипе, но Дария така я нарече). Нарисувах лицата с молив (изплезена Пипа и озъбен Куку, да има закачка), коса от памук за нея, от хартиени триъгълници - за него и разни герданчета и конци за джвъчки. Посочва къде са зъбите, косата и т.н., храни ги, приспива ги в кутия от обувки.



Кукла от картоф
Нужни са: картоф, клечки за зъби, флумастер
Поне 30 минути забава за малчо и 30 минути спокойствие за мама.


История с цветни сламки
Нужни са: цветни сламки, ножица, клечка за зъби и дебел конец
Нарязах сламките на парчета. падна голяма забава със събирането им, дъвкане, подреждане по цветове, пускане в туба от минерална вода, събиране в купата на миксера.
Откъснах върха на клечка за зъби и я завързах за конец. През нея малките могат да провират парчетата сламки, за да се получи хубав, цветен гердан.

08 октомври, 2014

Бисквитени чашки с три вида вкусен пълнеж


Един интересен видеоклип, който публикувах във Фейсбук страницата на блога, ме провокира да опитам дали мога да направя чашки върху обърнати форми за мъфини. Предизвикателството беше най-вече в това дали ще залепнат. Тефлоновите форми са с незалепващо покритие само от вътрешната страна, където обикновено се изсипва сместа за сладкиши, и не знаех дали ще се получи, ако използвам външната. Е, получи се!

 

Използвах любимото си маслено тесто - бърза и лесна основа за сладко и солено, за тарт и киш, за всичко, което въображението и продуктите в хладилника позволяват.

За бисквитените чашки:
1 ч. чаша типово брашно
1/2 ч. чаша лимецово брашно
90 г масло
1/4 ч. ч. вода

Всичко се смесва, увива се във фолио и се оставя в хладилника за около 30 минути.
Тестото се изважда и се разточва тънко. С чаша се изрязват кръгчета. Полагат се върху обърнатите гнезда на форма за мъфини, които предварително са намаслени. Страничната част леко се разстила и оформя с пръсти, за да бъде бордът еднакво висок навсякъде. Пекат се 15 минути на 180 градуса, на фурна с вентилатор. В зависимост от дебелината се получават 25-30 чашки.

Направих три пълнежа - един солен и два сладки - извара с кълнове от люцерна, нешоколадов крем с нар и млечен крем с грозде. Съставките и комбинациите са подходящи и за деца.


Бисквитени чашки с нешоколадов крем и нар

сварени овесени ядки
брашно от рожков
смлени орехи
сварена и пасирана праскова

Често ми се случва да забъркам съставки, които мисля, че си подхождат, без да следя и да записвам точните мерки и съотношения. Затова не мога да дам точна рецепта за този пълнеж. Може да се използва и за бонбони, като се напълнят формички за лед и се оставят да стегнат в хладилника.
Нешоколадовият крем си партнира чудесно, както на вкус, така и на цвят, с няколко зрънца нар.


Бисквитени чашки с млечен крем и грозде


1 жълтък
30 г кафява захар
1 с.л брашно от лимец
1 с. л. царевична грис
200 мл прясно мляко
1 супена лъжица прясно мляко
1 пакетче ванилия
1 супена лъжица масло

Прясното мляко и ванилията се загряват. През това време се разбиват жълтъкът, захарта, брашното и лъжицата прясно мляко. Топлото мляко се сипва на тънка струйка, докато се бърка с дървена лъжица. След това сместа се връща отново на котлона. След 2 минути се добавя царевичната грис, като непрекъснато се бърка до сгъстяване. Докато се охлажда, кремът се бърка, за да не хване кора. Бисквитените чашки се пълнят с 2 ч. лъжици от него и се гарнират със зърно грозде.


Обожавам кълнове и се опитвам да накарам и Дария да ги заобича. Смятам, че тази свежа и хрупкава храна е много полезна, затова се стремя да присъства сравнително често на масата ми. Кълновете от люцерна стават много бързо - за 3-4 дни вече имат листенца. Някои ги хапват и доста по-рано, но на мен ми харесват именно на този етап. Когато ги хапвам на салата, добавям само зехтин и малко балсамов оцет. За бисквитените чашки ги оставих натурални, без подправки. Напълних с извара и сложих букетче зелени кълнове отгоре. Свежо и вкусно!


Давах от тези чашки както за сутрешна закуска на Дария, така и за следобедна. И в двата случая бяха одобрени.Предложих от тях и на колега на Калин. Хареса най-много тези с млечния крем. Другите били "бебешки". Ще го разчета като здравословни и... ще се насладя на последните два, които ме чакат на масата.




06 октомври, 2014

Сека крушка си има дръжка


Сека крушка си има дръжка...
Така започва обяснението защо в манастира вече не се нощува.  После продължава да чупи орехите, пръснати около престилката й, и ни разказва за групите младежи, които идвали тук, купували си каси с бира, изстудявали ги във водата на лековитото аязмо, напивали се  превръщали манастира в кръчма и дискотека едновременно. А това не може да остане без последствия.


И отеца забрани нощувките...
Изключенията са на Великден и на 8 ноември - архангел Михаил, когато в манастира може да се преспи. Така че, ако попаднете на сайтове, описващи мястото, в които се споменава, че тук може да се нощува, имайте предвид, че информацията не е актуална.


Отеца не го видяхме. Тази баба беше единственият човек в Чекотинския манастир - мила и със странен говор, някаква смесица между местен диалект и руска мекота. Поискахме да си купим биволски кашкавал, за който видяхме табелка. Учуди се, сякаш беше забравила, че някога са предлагали. Разказа ни, че това било отдавна, когато бащата на отеца имал стопанство с много животни, правел сирене и кашкавал, а нямало къде да го предлага. Сега обаче имал магазин в Ботевград и продукцията отивала там. Представяла съм си работливи монаси, от чиито ръце идват медът, конфитюрите и сиренето, които обикновено можеш да си купиш от такива места. И представата за семеен бизнес малко ми развали наивната картинка в главата.


И сега дЕтето нема какво да яде ли...
Притесни се бабата, че искаме кашкавал за обяда на Дария. Мило ми стана. Пожела й да са й живи и здрави бабите, да я гледат и да ни помагат.


А едно време се беше отворило - слънчево, топло, само да попиваш и къташ спомени и красиви гледки в душата и сърцето си. Запалихме по свещичка в новия параклис. Свещите, оставени отвън, под бележка, в която пише, че вярват на хората. Свещи от пчелен восък, които буквално завирах в носа си, преди да поднеса към огъня. Упойващ аромат!


Съвсем наблизо са аязмото и чешмата. Над нея е сложена каменна икона на свети архангел Михаил и месингово канче за пиене. Пихме, намокрихме си ръцете, лицата. Потърках с пръст зъбките на Дария, понеже има някакво потъмняване, и се замислих за всички онези майки, чиито деца имат някакъв проблем, и поради тази причина търсят надежда във всяко нещо.


Тишина, покой и мир сякаш неземни! Прекрасно място... от многото в България.

29 септември, 2014

"Мандала" - център за цялостна трансформация - добра услуга с лоша комуникация

Преди време в офиса получих подаръчен ваучер за процедура в център "Мандала". Дълго време разглеждах сайта им и се чудех какво да избера. Накрая сведох избора до 2 неща -  масаж на цяло тяло или пълно енергийно пречистване. Признавам си, че доста се посмяхме с приятелки на следното описание на второто - "Освобождаване от: нишки и куки; прикрепвания; елементали; извънземни импланти; керамични импланти; заклинания; проклятия; негативни символи; външни вмешателства; артефакти от минали животи; негативна енергия на масовото съзнание." Обичам да опитвам нови неща и това беше възможност да го направя. От друга страна, можех да остана разочарована и да лиша тялото си от заслужен релакс и тонус на мускулите. Накрая все пак заложих на познатото.

Когато си записвах час, ми съобщиха, цитирам "Нашият терапевт може да ви приеме в 11 часа". На пръв поглед обикновено изречение, но всъщност ме подразни. Аз искам да се възползвам от услуга, а не от благоволение и не искам някой да може да ме приеме, а да отида в удобно за МЕН време.

Първото, което ми направи впечатление в центъра, е, че трябва да се събуеш, за да влезеш. Приятно е, чувстваш се като у дома си, но трябва да се поддържа и идеална хигиена. Вместо момичето от регистратурата, първото, което виждаш, е момичето зад бара. За новодошъл това е леко объркващо - не знаеш кого да попиташ, какво да направиш. Обстановката е приятна - светла зала с ниски дървени масички и столове в естествената форма на дънери. Има книги, които можеш да почетеш, и детски играчки, с които да се забавляват малчовците. Предлагат здравословни смутита, салати, хляб с квас, чайове, основни ястия и сурови десерти, описани по шеговит начин в менюто.


Залите за процедури и практики имат различни имена - Дзен, Гора и т.н.



Наложи ми се да чакам масажиста 15-ина минути, което не ми хареса. Аз съм човек, за когото точността е на почит. Все пак той се извини за закъснението, а и се оказа приятен и добър в работата си. В следващите 80 минути, в зала Гора, тялото ми наистина получи това, от което имаше нужда - релакс, тонизиране, намаляване на напрежението. Ходила съм на масажи на различни места и имам база за сравнение. Хареса ми, че масажистът ме попита за алергии към масажни масла, склонност на кожата към посиняване при натиск, прага ми на болка, наличие на проблемни зони и места с напрежение. Всичко това определено направи масажа по-приятен и полезен. Получих съвети с какво да третирам болящата ме китка, в каква поза да седя пред компютъра, за да нямам проблеми с кръста, и др. Не помня имена, но съдейки по написаното име на сертификата за рейки масаж в залата, масажистът се казва Стойчо Василев. Бих го препоръчала горещо на всеки, който има нужда от масаж.


Неприятната изненда дойде след това. Оказа се, че ваучерът, на който нямаше написано за каква точно процедура важи, бил за урок по йога. Може би гледане на кафе или хвърляне на боб преди да отида щяха да ми помогнат да го разбера, но уви не го бях направила. Наложи се да дам ваучера и да доплатя - изключително неприятна ситуация. Направих го, защото не съм човек на скандалите; замесена е и трета страна - агенцията, която ми изпрати подаръка; принципно мислех да попитам дали важи за конкретна процедура, но не го направих; щеше да пострада единственият човек, който си свърши работата добре, а именно масажистът.

Тази сценка определено бързо отми приятното усещане от процедурата. Изчезна и намерението ми да се информирам за йога курсове мама и бебе, както и желанието да изпия чаша ароматен чай там. Предложиха ми да се включа в тяхна томбола, с която следващият път... Благодаря, не съм сигурна, че следващ път ще има!

Препоръките ми:

  • Когато клиент използва подаръчен ваучер, момичетата на рецепцията предварително да питат и уточняват какъв е, от кого е и да информират за какво и кога важи. Защото, ако срещу "процедура" има бяло поле, по пътя на логиката би следвало изборът да е мой.
  • При записване на час да питат кога би било удобно на клиента, а не да му връщат няколко обаждания, докато "го напаснат" с удобното време на терапевта. Досадно е.
  • Тиха, отпускаща музика за фон в стаята за масаж.

24 септември, 2014

Сервиз за чай от жълъди


Захладня. Постепенно, но категорично. Кестените, които наблюдавам още от раждането под прозореца ми, обстрелват паветата на мократа улица. А от там ще ги търкулна директно в хола си. Есента ни дава много дарове - за храна, за красота, за игра...

Тези дъждовни дни, когато разходките в парка са епизодични и кратки, са истинско предизвикателство за креативността ми. Измислям забавления за Дария, за да не й е скучно вкъщи и да не й липсват много дърветата, които броим, гълъбите, които храним, камбаната, която слушаме в 17 часа. Ще споделям своите измишльотини и изобретения, за да се забавляват и други хлапета, и за да са спокойни и други майки.
Серзив за чай от жълъди - това е първото, което направих. Играе си вече втори ден с него - сипваме чай, пием, дава чай на куклите.
Чашките са от шапчиците на жълъдите, дръжките - от фимо. Залепени са с горещ силикон.
Увлякох се, разбира се. Направих и захарничка - със захар на кубчета и малка лъжичка за разбъркване.

  
  
Чайничето е с капаче с дълга жълъдова дръжка, за да може да се отваря. Все пак чаят някога ще свърши и трябва да се запари нов.


Покрай следобедния чай и някоя бисквитка може да хапнем.


Забавно е - и за дечко, и за мама. 


19 септември, 2014

PАRК(ing) Day през очите на едно бебе

 - Да се разходим, да потичат, а има и PARK(ing) Day. Само да й сготвя нещо бързичко за обяд и тръгваме.
Слушам мама, която говори по телефона. Бързичко ще ми готви, а? И после ще иска бързичко да си го изям. Ще ми подава лъжицата към устата и ще казва "Виж Дара как папка". Ми, виждала съм я вече Дара как папка десетки пъти. Защо трябва да ми е интересно?! Но разходка на място, различно от кварталния парк, ми харесва повече от това да дъвча клечките за уши дори. Хайде бе, мамо, бързичко каза!

Започваме от тук. Ще разуча картата, че като знам мама колко е зле с ориентацията, ще започне от PARKing-a на Интерпред и на път за Телефонната палата, ще мине през Западен парк.


Тук срещаме (чичо:)) Мони. Симпатичен е, усмихва ми се. Показва ми своята опашка и казва, че била като моята. Чшшшш, пич, всеки, който познава моя перчем знае, че той равен няма! Казва ми и че съм прекрасна. Е, с това няма как да не се съглася! И ни подарява книжки "Мистър Фини и загадката сред дърветата" - на мен, и на Дара! Моята мама веднага я прибира - малка съм била още. Мисли си, че не мога да чета и ме занимава с "буквата на мама", "буквата на тате". А всъщност не подозира, че с моите супер сили вече тайно зачитам по малко от нейните книжки. Но като виждам как й заблястяват очите, когато си посоча дупето и кажа "Ако", сърце не ми дава да я лиша от радостта да ме уча на буквите.

На следващата спирка има... прасе. Истинско! Не успях да убедя мама, че то казва "Муууу", въпреки че й го повторих няколко пъти. И Дара не успя да убеди майка си, че това е бау-бау! Майки, какво ли разбират!


На този слон му бяха вързали балон за опашката. Не знаят ли, че няма начин да полети, защото масата на слона е по-голяма от подемната сила на балона? Елементарно е.


Докато мама се опитваше да се научи как се играе Чичовото с ТАраТАнци, маминото вече се опитваше да заспи...


"Обърни се - някой те гледа!"
- това късметче се падна на мама от PARKing-a на Програмата. Разбира се, че ще я гледа. Аз вече заспивам, но моите baby агенти бдят!


Тук вече спя, а така ми се искаше да порисувам на картонените масички на издателство "Ентусиаст". Мога да рисувам коте, жаба и какички. И трите всъщност приличат на чертички, но ако наклониш малко глава наляво... Всъщност, наистина са си чертички.


А това е любимият PARKing на мама - има книжки от "Гринуич", пейки и домашна лимонада. Скоро ще можеш да си го позволиш, мамо - тишина, спокойствие и книжка. Колко са 10 години?


Хей ръчички, хей ги две - върху рояла на Модо. Каките тук разказваха за едни концерти върху възглавници, които ще започнат от 12 октомври. Мъници като мен могат спокойно да ги посещават и да се наслаждават на класическата музика. Слушам рояла с лявото ухо. Не че и с дясното не мога. Просто така съм си легнала.


Ти знаеш ли какво е ЯИЦИЛОП? Аз знам, защото ми е любимо да обръщам къщата с главата надолу и в случая това ми помогна. А мама получи талон за 10% отстъпка от Биомаг. Пак ще има от онези вкусни бисквитки с киноа.


Тук не ни обърнаха много внимание, но не им се сърдя. Рисуваха върху велосипеди, а моята количка е толкова готина, че изобщо няма нужда от техните боядисани мъфини и бонбони.


А това е любиииииииимото ми място. Пясък, кофичка, лопатка. Не разбрах само къде е морето, но и така беше интересно. Правихме риби и крокодили, рисувахме с тебешири и получих първата си диамантена гривна.


Само не разбрах защо трябваше да си тръгнем. Мама повтаряше нещо за Аbsolut. Това сигурно пак е едно от онези неща, които правят големите щастливи.


Прибрахме се вкъщи. Сега подготвям плакат с лозунг - Всеки Day - PARKing Day!