Луна

Голямо благодаря на B'Boycheva - Photography за хубавия ден, креативността и прекрасните снимки.

Най-добра приятелка – няма такова животно!

Не знам откъде идва това „натрапване“ на феномена най-добра приятелка… Може би от лексиконите, които сме попълвали в 3-4 клас. Там винаги имаше въпрос - Коя ти е най-добрата приятелка. Малко след този за любимия цвят и преди кои три желания ще си пожелаеш, ако хванеш златната рибка.

Най-добрата приятелка (НДП) просто се случва. Има някакви предпоставки, които дори не зависят от теб, за да бъде тя в живота ти. Като например – живеете близо една до друга. И така едно съдбовно-жилищно торнадо дава първите предпоставки Ти и Тя да станете най-добри приятелки. Прибирате се заедно от училище, чакате се следобед на кръстовището под големия орех, пишете си заедно домашните, играете заедно – ту у тях, ту у вас, тя е първият гост на рождения ти ден…

Във времето тази близост поражда и друга такава – на лагери и екскурзии сте винаги в една стая, говорите по телефона с часове, въпреки че сте се разделили преди малко, не чувстваш никакво неудобство да закусваш или обядваш у тях, защото от толкова близост просто у тях се чувстваш като у дома си.

На този етап най-много да се появи някое момче, заради което да се скарате и то като с остра ножица да клъцне връзката между най-добрите приятелки. С остра – защото става бързо, безболезнено и… най-често е за кратко. На следващата седмица той вече не ти харесва чак толкова (или поне добре се преструваш). Предпочиташ приятелката си пред компанията на момче, с което… ами в 4. клас няма много за правене с момчетата – чувате се по телефона, ходите на кино и силно се срамувате един от друг.

Приятелството побеждава и НДП продължава да ти разказва разни неслучили се истории – като например как Ник Роудс от Дюран-Дюран минал по улицата и я помолил за чаша вода. Ти й завиждаш за дългата коса, пуловера с розички и това, че така и не й се появява гадното акне. Тя със сигурност също ти завижда за нещо. И ако си била по-внимателна, си щяла да разбереш за какво. Но по това време обикновено нямаш нито ушите, нито сърцето да чуеш и да разбереш.

После пубертетът съвсем ви тресва и между вас зейва дълбока пропаст – ронлива и гадна. Тя подстригва дългата си коса (същата заради която си й завиждала), облича се с развлечени гръндж дрехи, движи с някакви странни хора, има си гадже… А при теб нещата като че ли са застинали – не си дорасла за бунта на тийнейджъра, нямаш гадже, пък и косата ти не е чак толкова дълга, че да я отрежеш.

Този път ножицата, която срязва връзката ви, е доста по-тъпа. Напъните да я възстановиш или са слаби, или хич ги няма. И нещата просто се размиват във времето и пространството.

Време е за нова НДП*.


Тя обикновено също се появява. Не я избираш. Защото в живота се случва така, че човекът, когото избираш, не избира теб. По странно стечение на обстоятелствата ти си добра по литература, тя – по математика. Например. Това е достатъчно условие да си паснете като подлог и сказуемо, като синус и косинус.

Тук осъзнатият избор е доста по-голям. То е и защото ти самата си по-голяма. Поддържате връзката на НДП, докато една от вас пак я тресне промяната. Тя започва да пуши, да  бяга от часовете, да има гадже, а ти пак си си същата – учиш, добра си по литература, не пушиш, не ти е много кеф да бягаш от часовете и все още си нямаш гадже. Или поне никой, с когото да си се целувала с език. А тя вече дори не е девствена! Не липсата на химен прави разликата помежду ви голяма. Нещо друго е.

Поредната НДП се появява като слънцето на Джулай морнинг – бавно, малко по малко. Сближавате се постепенно. В началото дори не можеш да кажеш, че тя ти е НДП. Всъщност и никой не те пита, защото вече си достатъчно голяма и не попълваш лексикони. Леко я открадваш от нейната най-добра приятелка до този момент. Просто ти си различна – по-интересна, по-неизвестна, пред теб тя може тепърва да се изгради като такава, каквато ИСКА ДА БЪДЕ, а не като тази, която Е от дете.

Все още дори и не подозираш, но колкото повече порастваш, толкова повече расте и разочарованието, което ще изпитваш, когато нещо те раздели с приятелка.

Ако съдим по множеството разкази, есета, романи, филми, пиеси и… самоубийства, приятелството като че ли е най-плодотворната тема. Всъщност приятелството е нещо много повече от мозъкотръс. То е извор на опит с човешките отношения, не винаги носи радост, но винаги носи сила, то е нашият винкел в  моменти на слабост и мекото одеяло, в което се гушкаме, когато сме тъжни.

Физически с НДП те разделя разстоянието, психически – нещо много по-трудно преодолимо от километрите. И вместо да разсъждавам какви точно са границите, просто ще кимна в знак на съгласие с твърдението, изложено в книгата „Какво знаят жените“ на Мишел Джаксън и д-р Джулиет Бреса – някои приятели просто са отровни.

Следва продължение.
----------------------------

*НДП – най-добра/и приятелка/и

Пролетно и благо

Подаръци за гостите на сватба. Но по български

В миналото подаръците за гости на сватбата са били предимно басмени престилки, хавлиени кърпи или малки везани носни кърпички, които се закачвали с игла на ревера или яката на дрехата. Традицията е запазена все още само в някои села, но най-вече в черно-белите снимки на майките и бащите ни. Дори носните кърпички от плат изчезнаха. С изненада и известно умиление наскоро се вгледах в един комплект такива в малко, сбутано магазинче, отрупано с каква ли не стока.

После кичът сред подаръците за гости гръмна като бомба над Хирошима. Прахосъбирачки под всякаква форма се раздаваха на сватбите, най-вече защото "така е модерно" и защото е символ на престиж и "виж с колко пари разполагаме", гостите ти да си тръгнат от сватбата с подаръци. По този повод дори вкъщи има стъклени лебеди, "удушени" с хартиена панделка през врата, големи сатенени торбички, пълни с... нищо и порцеланови камбанки в потресаващи синьо-зелени цветове.

Лично аз не харесвам подаръците, които се купуват "на килограм" - фигурки от китайските или арабските магазини, както и от тези за 1 левче. Липса на всякакъв вкус и отношение към празника, и към хората, които си поканил.

За нашата сватба избрах - нещо полезно и нещо екзотично, което предизвиква любопитство.На мъжете подарихме малки ролетки ключодържатели с принтове на наша сватбена снимка, на жените - разцъфващ чай. Всички те бяха в бели кутийки, с послание в стихотворна форма, ръчна хартия с печат и панделка в различни  цветове, според това кой е получателят.

А ето и едни още по-нестандартни предложения, но изцяло по български вкус... и мирис.

Декорация от пръчка канела, арпаджик, липово листо, канап и плат.

Декорация от речно камъче, житен клас, цветна басма, цвят от роза, боб и леща.

Декорация от дървесни кори, цвете от плат, скилидка чесън, лунария и цвят от теменуга.

Всички те могат да бъдат поставени и върху ръчна хартия, на която да се напише нещо за благодарност, Могат да им се добавят листчета с късмети или пожелания, завити на руло. Цветовете на платовете могат да бъдат съобразени с цветовете на сватбата. 

Това са подаръчета за традиционната българска сватба. Подаръци за гостите, които държат на родните вкусове, пазят корените си и почитат родовата памет. Ако искате да сте различни,това може да са вашите подаръци за гости на сватбеното тържество.

Писмо до Мушмулката

Мила моя Мушмулке,

Ти се появи за първи път в живота ни под формата на две чертички - две червени, еднакво наситени, вертикални чертички в теста за бременност.

И светът се завъртя около теб!

Много съм ти благодарна, че реши да се появиш като една истинска дама - изненадващо, естествено, елегантно (без повръщане и киселини) и, разбира се, с леко закъснение, достатъчно всички вече да са заговорили за теб.

Ние с татко ти знаем, че специално си избрала нас. Вярваме, че детето избира родителите си. Въпреки че, като се има предвид колко неглиже го раздаваме през уикендите, направо се чудим на вкуса ти. Но ти си видяла друго - не рошавата ми коса и не целодневното моткане по пижама. Видяла си колко много се обичаме и как перфектно си пасваме двамата. И понеже няма как толкова голяма любов да остане безплодна - ето те и теб. Като печат на любовта ни.

Като малка точица в корема ми. Такава те видяхме втория път, когато лекарят потвърди, че СИ.

После подарихме новината за теб на баба ти. За рождения й ден. Не може толкова хубаво нещо да се пази дълго време в тайна. Баба ти седнала на леглото в спалнята и се разплакала от щастие. Такива са бабите - мили, грижовни и чувствителни. Скоро ще разбереш.

Горе-долу в този период ни хрумна, че татко ти също може да пише за теб - какво чувства, какво очаква и как точно да направят детска градина в офиса с другите "бременни" татковци.  Така се появиха няколко негови текста:

В главата на един бременен татко
Лещата, която се превръща в човек
12 истини за бременните жени. Честна мъжка!
Не искам детето ми да е перфектно!
Който си има деца, да си ги гледа!
Най-големият кошмар на мъжа – да събуди бременния дракон

Ще съберем всичко - текстове и снимки, и ще оформим една малка книжка за теб.

След чертичките и точката, ти дойде със своите движения.
С цялата си наивност и незнание, първоначално не бях сигурна какво се случва в корема ми. Имам стомашни проблеми или? Няколко дни по-късно разбрах. Няма как ти да си стомашен проблем! Ти беше бълбукането над пъпа, гъделичкането навсякъде, силното ритниче, което накара баща ти да направи очи като пържени яйца, неспирното въртене, когато седя или си легна, най-сладката сутрешна гимнастика, с която мога да се събудя...

Чакам те търпеливо, спокойно, с малко страх от неизвестното и болката, с много желание и обич!

Диадемите - новата страст

Имам си нова hand made страст - диадемите. 

Преди няколко дни ме връхлетя вдъхновение. Не знам дали просто така, или заради синьото в очите на едно много красиво момиченце. Идеята за подарък диадема дойде бързо и естествено. И в продължение на два дена бюрото ми беше отрупано с цветни платове, шнурове, панделки, игли, конци...

Това да двата резултата. Два... но само засега.

Синеокото момиченце не свали от главата си диадемата с цветята във времето, в което бяхме заедно. А за тази с водното конче констатира - "Тя е за музика".

Сега остава да събера 2 и 2, за да имам 4, т.е. да измисля как точно да използвам и ръчната хартия в декорирането на диадеми. Ще измисля... мой си начин :)

Плодът на нашата любов

Реших, че няма по-подходящ момент да съобщя новината от Деня на влюбените. Но мисля, че този път Калин - съпругът ми, ще го направи по-добре от мен.

 - Мило, закъснява ми, а и ужасно много ме болят гърдите...
- И аз така съм го смятал, че ти закъснява.
- Да, бе, смятал си. С моя нередовен цикъл нищо не може и да се сметне. Само си дърдориш...
- Е, аз кога само съм дърдорил?!
Жена ми и нейната подозрителност. Четири години опити и сякаш още не е разбрала, че да имаме бебе е и моето голямо желание, нищо че не си слагам термометър в дупето, за да меря базална температура, продължавам да не искам секс по разписанието на календара за овулация и не рева всеки път, когато й дойде цикълът.

По спомени от миналия месец бях пресметнал, че й закъснява. Не ме е осенило прозорливо шесто чувство, нито като по филмите – просветление и надпис в балонче над главата ми „Този път вече стана!”. Напротив – мислех си, че може да е от смяната на климата, от поредицата гмуркания, които направихме...

Нека силата бъде с вас! И двете червени черти също

Докато чаках да минат 5-те минути, в които тестът да анализира капките урина, имаше само едно нещо, което ме държеше в напрежение – пишкаше ми се. А тя ми забрани да влизам в тоалетната, докато не види резултата. За него бях сигурен. Не знам как, не знам защо, просто си знаех, че е бременна.

Опита се да скрие усмивката си, докато носеше малкото пластмасово напикано парче в ръката си. Ама изобщо не й се получаваше. Беше ми готино.

И се разхвърчаха аморфни мисли из главата ми. Ще трябва да си променим навиците... И ежедневието... Няма да се спи... Трябва да поставям вече някой друг на първо място... Ама, чакай малко, аз така или иначе поставям нея на първо място... А след нея е котаракът... Ами, значи то не било толкова трудно да не съм на първо място аз... Сега просто на първите места ще се нареди и бебето... Най-после ще трябва да свикна, че не всичко вкъщи ще е подредено и чисто... Ще има залети с пюре мебели... Предметите у дома трябва да са не само коткоустойчиви, но и бебеустойчиви... Ще започна да мъкна навън хиляди неща освен себе си за нуждите на бебето... Раници, шишета...

 Бременни сме!
 Започва се!