21 декември, 2014

Бебета в орехови черупки

Преди дни реших, че ореховите черупки, боровите пъпки и сухите клечки, които съм събирала без конкретна причина, трябва да бъдат употребени по някакъв начин за коледната украса. Започнах с ореховите черупки.


Направих главите им от полимерна глина. Проплакаха 14 бебета с различни лица, коси и цвят на очите. Но тъй като малко ми е омръзнало да слушам бебешки плач, бързо им сложих по една биберон в устата да притихнат. Така, де... нали в песента се пее "Тиха нощ..." и т.н.



Тези, които не продадох на базара, подарих на приятели. Да са живи и здрави техните бебета, да им се родят още, да им е хубава елхата, да им е красиво на душата.


12 декември, 2014

"Бог се роди, Коледо!" и... елате да се видим на базара Моята Еко Коледа

Коледа е топла, вкусна, уютна... Точно такова ми беще, докато правих един от последните модели лъжичка и виличка. Ръчно омесен хляб, ябълки от градината, грижливо запазени някъде на хладно, и къщният месал (трапезник), поел аромата на работните ръце на баба.





 

В очакване на празника, може да намерите чудни подаръци за близките си хора на базара Моята Еко Коледа. И аз ще бъда там - на малка бяла масичка, вляво от входа. С лъжичките,
бижутата със сладкиши, един ангел и много канелени мечета ще ви чакаме. Елате да се видим :)

01 декември, 2014

Коледни лъжички

Искам да напиша нещо много красиво за Коледа. И ще го направя, обещавам. Но не сега. Сега вкъщи ври и кипи. Обличам обикновените метални лъжички в коледни премени. Има и игра на страничката ми във Facebook, в която може да участва всеки, като хареса, коментира и сподели снимка с лъжичка и виличка (https://www.facebook.com/pages/UnicusBulgariacom/97488974723). На 19 декември един от участвалите ще спечели това, което си е харесал. Ще му го изпратя по Еконт или по Дядо Коледа. Ето и пременените до този момент.


19 ноември, 2014

11 рецепти за коледни десерти от мрежата, които съдържат вълшебство

Ако искаш насила да накараш коледните звънчета да зазвучат в ушите ти – няма да стане. Ако постоянно ги чуваш – също не е много добре. Истината, както винаги, е някъде по средата. Средата обикновено е в аромата на канела и портокалови корички, на карамелизирани ябълки и джинджифилово лате, на печена тиква и люти червени чушки...




 



 





31 октомври, 2014

И мама е човек, по дяволите!

Имам 3 СВОБОДНИ часа всеки ден. Всеки ден между 13 и 16 часа, когато Дария спи. Изчаквам 10 минути, за да се убедя, че е заспала и започвам състезание сама със себе си – прибирам разхвърляните играчки, за да има къде да стъпя, без под пръстите ми да изпищи гумено пиле, редя измитите съдове от миялната по шкафове и рафтове, плакна мръсни чинии и паници, така че купът да намалее до нормална видимост на дъното на мивката и отново подреждам миялната, преглъщам пиле с ориз, докато мия подовете, готвя нейната следобедна закуска, нашата вечеря, и докато простирам, чувам настойчивото „Мамооооооооооооо“ от спалнята. Трите часа свършиха!

Искам време!
Време за мен!
Понякога.
Не често.

И осъзнавам, че трябва сама да си го дам. Кому са нужни бурканчета с кремове, шишета с шампоан, балсам за омекотяване кожичките на ноктите, ако няма кой да ги използва? Решавам, че ще имам своя си следобед.

Дария заспива. В главата ми се оформя списъкът със задачи – да сготвя размразеното месо, да изгладя дрехите, които свалих от простора снощи, да й измия калните обувки…
Не, няма да е сега! Сега ще имам моите часове. МОИТЕ!!!! Та ако ще месото да се развали, а тя да ядесолети за следобедна закуска.

Пускам горещата вода, така че в банята да се образуват облаци пара. Наливам си чаша червено вино и я оставям да ме чака до компютъра. Захвърлям широките панталони и удобната риза в коша за пране и си обещавам, когато изляза, да облека нещо неудобно, но секси.


Горещата вода буквално размива очертанията на тялото ми. Изпитвам почти физическа необходимост да дръпна косата си нагоре, за да разбера къде свършват моите 164 см. Отварям новия Pantene Pro-V Hair Fall Defense. Затварям си очите и не просто си мия косата, а влизам в моята приказка. Ароматът е мек, заоблен някак. Представям си, че съм смугла красавица в пустинята. Отворено пространство с огромна дървена вана, жега, пясък, аромат на арган… А през леко люлеещите се от вятъра бели, ленени завеси виждам, че моят бедуин с маслинено черни очи пристига на кон.

Да затварям очи и да се пренасям в други светове започнах, когато момче ме целуна за първи път истински. Тогава си представях, че езикът ми обхожда дворец-лабиринт. Толкова е лесно и приятно да пътуваш по този начин. Не можех да повярвам, че грозните сиви плочки и решетката на канала са под краката ми, когато пак отворих очи.

Не мисли – чувствай! – казвам сама на себе си, когато мисълта дали Дария не се е събудила някак се промъква до съзнанието ми през капките вода. 

Обикновено взимам душ за не повече от 5 минути сутрин, докато Калин пие сутрешното си кафе, приготвяйки се за работа. Сега ще се поглезя и с маска за коса. И въпреки разточителното пилеене на време в момента, все пак се радвам, че маската е бърза – само за 2 минути. Докато я изплаквам, по ръката ми се увиват паднали косми. Като корабни въжета около ръцете на неопитен юнга по време на буря са. Искрено се надявам „въжетата“ да стават все по-здрави и да си стоят на мястото. Кому е нужен изгубен в бурята кораб и… коса, която се къса и пада?!

Някой блъска по вратата на апартамента. Сериозно ли? Точно сега, точно днес? Това не е просто блъскане, това е категорично и брутално нахлуване в моето време. Утешавам се с виното, която ме чака и… нещо сладко – октомврийска премия за небцето.

Не се разресвам. Стряскам се. Стряскам се, че четката минава така леко по косата ми. Свикнала съм след душ, след излизане във ветровито време и след сън тя да е заплетена. Косата ми е тънка и това лесно й се случва. А на четката ми пише Роси, ей!
Пускам си диск с любимата ZAZ. Този дрезгав глас, този френски… за тях искам да благодаря за Бог, на Аллах, на Буда, на вълшебната гъба, от която си отхапа Алиса дори.

Остава ми време да напръскам в корените на косата си от тоника Hair Fall Defens и да се надявам, че след по-честа (защото ежедневна едва ли ще ми се случи) употреба косата ми ще стане по-здрава.

Междувременно количеството вино в чашата ми никак не ме предизвиква да се чудя дали е наполовина празна, или наполовина пълна. Просто си е празна. Странно ми е, че пия вино в 15 часа. Странно ми е, че се къпах като по филмите – бавно, с наслада, почти еротично. За Бога, сигурна съм, че майките, които го правят са по-малко от трохите, които остави след себе си по масата изядената меденка.


Да отделя време, за да се почувствам добре, всъщност не е егоизъм. Когато аз се чувствам добре, и дъщеря ми ще се чувства добре. Осъзнах това преди известно време и оттогава си позволявам „волността“ след 99 ставания, за да я завивам нощем, на стотния просто да завия себе си и да продължа да спя. За да се чувствам отпочинала на сутринта и да мога с усмивка и спокойствие да посрещна всяко нейно „няма“, всяка троха по пода, всеки чифт напикани гащи, всички 635 разпилени играчки, всеки ревливо пльосване на паркета, всяко облизване на мръсни ръце, всяко нежно обвиване на ръце около шията ми и бебешко „‘бичам“.

24 октомври, 2014

Добре ли е детето да расте с домашен любимец?


Имам идея - нова рубрика или тематични постове под заглавието  "Вселенска мъдрост от детските площадки". Защото детските площадки са място с висока концентрация на оригинални детски и още по-оригинални мамински и бабински възгледи за живота. И незапомнянето им, незаписването им и несподелянето им си е истинско престъпление. Та... ще обмисля идеята по-внимателно.

Преди няколко дни на площадката.
- Къде е вашият котарак?
- О, пратихме го временно, за 3 години, при прабабата.
- Временно за 3 години??!!
- Да, докато детето порасне.


Според мен, щом е узрял за идеята детете, човек е и достатъчно разумен да знае, че животното не е заплаха за новороденото. И не само не е заплаха. То ще го научи на много неща, и най-вече на любов.


Добре ли е детето да расте с домашен любимец? Какво трябва да направи семейството преди да вземе решението? Какъв трябва да е ангажиментът на детето? Има ли животни и породи, които са по-подходящи за съжителство с деца? Как да търсим хармония в характерите? Как могат домашните любимци да помогнат на децата в развитието им? Какви мерки да предприемем, за да гарантираме здравето на всички?

Отговор на тези и още въпроси могат да получат всички желаещи по време на безплатните консултации със специалисти в съвместния проект на Центъра за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в НБУ и PETS&U Децата и домашните любимци. Целта е експерти от различни области да помогнат както на родителите, така и на децата да направят информиран и отговорен избор.

Първата от серия консултации ще се проведе на 26 октомври (неделя) от 13.30 до 16.30 часа в центъра на PETS&U на бул. Черни връх 25. Желаещите ще могат да получат отговор на въпросите си от Евгения Даскалова, клиничен психолог от Център за комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в детска възраст към Нов български университет, д-р Стефан Стефанов и д-р Десислава Данева, ветеринарни лекари от PETS&U и Гергана Цончева, специалист по модификация на поведението на кучето от международната организация UNITED K9 PROFESSIONALS.