21 май, 2015

Там, където намирам себе си


 

Имам си тук своите следобедни часове. Всеки ден. И бродя. Из по най-големите жеги. По рокля и фотоапарат.

  

 

Вра се в тревинките...




Откривам мащерката това лято. Яс ми я показва. На лимон мирише, ми вика, и стрива листенцата й. Влюбвам се завинаги в този аромат.
После си нося вкъщи - букети и с корени. Садя, поливам.
Мащерка в джина, в лимонадата, с шампанско, с пиле, картофи, на чай...

 

 
Ей тук...
Пълното спокойствие.
Топя се.
Остър ветрец ме облизва по раменете, колкото да си намеря очертанията.




И гледам през очите на маргаритките...





14 май, 2015

Рожден ден. Тема: жаби

Първият рожден ден на Дария беше на тема копчета. На 1 годинка малкият сладкиш се прехласваше по тези предмети, независимо къде се намираха - върху дрехи, дистанционни, часовници и т.н. Затова за празника й бях подготвила покани за копче парти, сандвичи копчета, украса на стаята с копчета, бутилки със сок с копчета, меденки копчета, дори и лексикон, който гостите да попълнят, разбира се, с дизайн на копчета.


На 2 годинки обаче интересите й са други - зелени и квакат. С една дума любими са й жабите. Решението за жабешко парти край любимото ни блато с жаби в Синеморец само си дойде. Покрай него се наредиха и всички останали неща.

Тортата
Приготвих пандишпановия блат в София и успешно го транспортирахме до Синеморец. Съвсем обикновена, но много сполучлива рецепта:
6 яйца
180 г захар
160 г брашно

Разделих белтъците и жълтъците. Първо разбихт белтъците на сняг, после - жълтъците и захарта. Към жълтъчения крем добавих белтъците и бърках с дървена лъжица. Накрая към въздушната смес леко се забърква пресятото брашно. Сипва се в намазнена и набрашнена форма и се пече в предварително загрята фурна с вентилатор на 180 C градуса за 30 минути.

От работещите два магазина в морското село успях да купя заквасена сметана и сладко от смокини. Смесих ги и се получи много вкусен крем, с който намазах разрязания на две блат. Предварително си бях направила жаби и водни лилии от захарен фондан вкъщи. Със захарни фигурки (продават се и в някои сладкарници) може да превърнете и най-обикновения сладкиш в тържествена торта, впечатляваща децата. Като при всяка работа на терен и тук не мина без инцидент. Горният пласт сметана залепна за подноса и по средата на тортата се образува... блато. Подредих жабите върху тортата и се надявах дефектът да стане ефект.

Бонус съвет: винаги можеш да кажеш на гостите, че тортата хруска заради семенцата на смокинята, а не заради пясъка от плажа, който неизменно попада в нея.


Украса за партито

Плажното парти е благодатна почва да развихриш въображението си. В случая беше важно да е цветно и весело. Децата харесват пъстротата. Предварително купих хартиени флагчета, които опънахме между няколко изкарани от морето дървета, островърхи шапки за гостите, балони, картонени чинийки и чашки, зелени вилици и сламки за пиене, фойерверки за тортата, свещичка с динозаври (най-близкото до жаби), свирки... направих и едно бяло камъче с декупаж с жаби, което да тежи върху покривката, ако духа вятър.

Бонус съвет: камъчета са нужни поне 4, толкова краища има покривката все пак.


Подаръчета за гостите

За гостите на Дариното парти направих жаби от фимо, за да си имат спомен от жабешкото парти.

Бонус съвет: задължително проверете дали гостите са си взели подаръчетата, защото нашите бяха раздадени, но прибирайки всичко от плажа, се оказа, че сме прибрали и тях.



Забавления

Плажът предлага доста забавления сам по себе си - пясък, миди, пръчки, рапани и всякакви боклучета, които могат да бъдат интересни на децата. Но все пак е добре да имате нещо, което "да извадите от ръкава". Сапунените балони са точно това нещо.

Бонус съвет: вземате повече и по възможност еднакви, за да няма караници между хлапетата.



А после?

После забравяте всички планове и оставяте рожденият ден да се случи както сам си иска. Защото едно е да планираш нещата, друго е те да се случат, както са планирани. На Дария явно й влияеше ретроградният Меркурий или беше в Сатурнова дупка, както се случва с много от рождениците, защото цял ден киселееше. Мястото около блатото с жаби беше окупирано от кино екип, който снимаше филм, поради което ни се наложи да преместим локацията на рождения ден. Забравихме да вземем нож, с който да нарежем тортата. Разляхме сапунената вода и Дария нададе вой до небето, че й е мокра полата, поради което и се подвизава на горната снимка по гащи.





И все пак - въпреки всичко и именно заради всичко и всички, които взеха участие в този наш жабешки купон, имаше настроение, смях, емоции, усмивки, слънце, пясък в дупето и щастлива рожденичка. Какво повече да иска човек!

11 май, 2015

На две

Аз съм й цялата Вселена. Тя е центърът на моята.


15.05.2013

Мила моя Мушмулке,
Ти се появи за първи път в живота ми под формата на две чертички - две червени, еднакво наситени, вертикални чертички в теста за бременност. И всичко се завъртя около теб!

8. 08. 2013
След като те накърмя, ме гледаш влюбено и издаваш сладки, тихи звуци. Когато плачеш и казваш ой, ой, ой, значи ти се спи. Всяка сутрин, преди да излезе за работа, баща ти те целува.

9. 08. 2013

... в кърменето сме две и трябва и двете да сме доволни.

19. 08.2013

Вечерта за първи път се кикотеше с глас.

21.08.2013
Първият ти плаж е на Синеморец, на Велека, край скалата динозавър. Носим те в кошчето за кола. Много духа. Има големи вълни. Ти спиш през цялото време.

28.10.2013
Успяваш да се омажеш с морковено пюре по челото, ушите, ританките... Ще си велик художник!

25.12.2013
Ако някой не вярва в (коледни) чудеса, ще е достатъчно само да види теб - сперматозоид, срещнал яйцеклетка, а всъщност цяла буря от емоции, нов поглед към света, плезене, усмивки, 8 кг и 70 см под права, растяща нагоре коса. И ще повярва!

11.06.2014
Много често ми се случва непознати деца или възрастни да ми казват колко си сладка и хубава. А децата са искрени. Със същата искреност си крият играчките, за да не им ги пипаш.


9.01.2015
Говориш много. Днес се изпишка върху възглавницата на баща си, а после изпя "Браво, Дари, ти си пич". Гонеше едно топче после и го предупреди - "Не бягай, ей, топче!" Познаваш почти всички букви. Забелязваш ги на табели, реклами, номерата на колите. Броиш на английски.


20.04.2015
Тази кола е червена, тази - зелена, тази .... нацапана!

Честит втори рожден ден, голяма моя любов!



04 май, 2015

Един неприлично секси десерт - пикантни праскови


 
Между отровата и безсмъртието

Знаете ли, че в античността лекарите са смятали, че прасковата е отровна? Мъдрите, дългобради умове в Древен Китай пък я приемали за плод, носещ безсмъртие. Както винаги, истината е някъде по средата. А разликата между отровата и панацеята си остава в... количеството. 


Пикантните праскови са десерт, който рисува

В момента, в който отворите буркана, ще ви лъхне поезия от плодове и подправки. На какво мирише поезията ли? Тази поезия мирише на слънце, огледало челото си в с заоблената розово-златиста половина на прасковата; на ръка с полепнала пръст, обърсала власинките от  кората на плода; на водно мехурче, разцъфнало при 100 градуса по Целзий; на чили, заиграло се с най-чувствителните вкусови рецептори върху езика, на канела, топла и мека, на кардамонов смях...

Но това е само началото!



След това се раждат картините

Без контракции и без рязане на пъпна връв. Раждат се с първата праскова, която плъзнеш по езика си. Тя ми "нарисува" солено море, заливащо бреговете на Испания. Защо Испания ли? Никога не съм била там. Въпрос на праскова. 

После се появи танц...

И
мъжки гръб - основа за любовна карта, начертана от женски маникюр. С едно леко отчупено връхче.

Но това са си моите картини. В моята глава.
Всеки, който ме познава малко по-добре, знае, че там никога не е празно и скучно.




И все пак... рецептата

2 компота от белени праскови (700 г)
3 пръчки канела
1 грудка джинджифил
2 звездички анасон
5 цвята сушен карамфил
черен и розов пипер на зърна
щипка кардамон
1 ч. л. червено чили
1 ч. л. сол
2 с. л. оризов оцет

Прасковите се сипват в тенджера, заедно със сока от компота. Джинджифилът се обелва, нарязва се на тънки шайби и се добавя към тях. Пръчките канела се поставят цели. Прибавят се и останалите подправки. Оризовият оцет се слага, за да подсили вкуса на подправките. Всички съставки се кипват и се оставят да се охладят, за да може спокойно да се отделят всичките им аромати.



Готовите пикантни праскови се сипват в сух, стъклен буркан - първо плода, след това се допълва със сок. Получава се красива игра от контрастни цветове и приятни форми.

Могат да се съхраняват в хладилник до 4 дни. Колкото повече стоят, толкова повече се засилват вкусовете и ароматите. Не трябва да се прескача границата, в която от пикантен вкусът се превръща в откровено лют и прекалено наситен. При по-продължително стоене сокът помътнява.

Буркан с пикантни праскови е чудесен подарък за чревоугодници, любими, хора с чувствителни небца. Вижте и друго предложение за подарък в буркан - мъфини в буркани и шишета.
 

Този десерт е толкова далеч от домашния кекс, който майка ви прави за следобедното кафе - мек, пухкав, добродушен и с вкус на уют, колкото далеч сте си позволявали да бъдете и вие самите понякога от майчините представи за послушно, смирено и добро дете.

Не го предлагайте на съседката!
Не го споделяйте с бременната си приятелка дори!
Разделете хапката си само с човек, който знае, че храната е страст, цени ароматите, обича експериментите или поне сте правили секс с него.

Още вкусни предложения може да намерите в новата секция в блога - Nice To Sweet You!


22 април, 2015

Игра с награди: Първа усмивка, Първи крачки, Първи рожден ден


Сигурно цял живот ще плача на такива видеа - умиляват ме, спомням си, преливам. Тези тънки моменти на докосване, на взиране, на туптене в унисон с нейното сърце и с цялата вселена. На вслушване в звука на най-нежните вибрации, с които се движи кислородът около нослето й - навън, навътре, навън, навътре, въздишка, навън, навътре, хлъц, кихавица...

Дария скоро ще стане на 2 годинки. Две, изпълнени с много неща за първи път - първа глътка въздух, първо кърмене, първо къпане, първа разходка, първа усмивка, първо разболяване, първа лъжица пюре, първа прическа, първа дума, първи смях с глас, първи крачки, първо падане... Сигурна съм, че много майки пазят тези спомени като снимки в албума или думи в дневника си. Затова съм много благодарна, че от Pampers ми предложиха заедно да направим игра с награди, в която да споделите тези мили първи моменти.

Споделете снимка на първите моменти на своето дете Първа усмивка, Първи крачки, Първи рожден ден - на имейл - rositsa@unicusbulgaria.com, като коментар под този пост или под специалната снимка във Фейсбук страницата на блога. Нека заедно върнем времето назад и да си спомним хубавите и емоционални мигове от живота на мъничетата. Три снимки, избрани на случаен принцип, ще бъдат наградени с пелени Pampers Premium Care и кърпички Pampers Sensitive Wipes.

20 април, 2015

Къщата с душа

 На табелката, която стои на входа на къщата, пише Орехубаво. Според Регистъра на населените места обаче селото се казва Орехово. Вярвам на табелката.



Собствениците на най-уютната къща за гости в селото са Руми и Нико. По време на комунизма работели в т.нар. Външна търговия. После заминават за Москва. По план за 2 г. Промените през 1989 г. обаче ги карат да повдигнат вежди със съмнение и да решат да удължат престоя си в руската столица с още 6 години.

Обичам около мен да има хора. Не харесвам да ми е тихо и спокойно
– споделя Руми. Затова, след като се връщат, решават да си направят свое си място, в което да живеят и да посрещат гости.

Канализацията и морето
Първо се спират на село Велика, където разполагат с имот. Но малко преди да започнат да влагат пари и сърце, разбират, че в селото няма канализация. А и на морето е хубаво само за 2 месеца. После става тъжно – допълва Руми, говорейки за онези месеци на морето, в които носталгията е повече от загорелите тела по плажа.  

Купуват сградата в Орехово на търг, трети пореден, защото на другите не се явяват кандидати. А сградата всъщност е огромен бивш цех за ширпотреба. Това се случва през далечната вече 2004 година. Преди да се сдобият с акт за собственост, Руми наднича през прозореца и вижда, че вътре има мивки. А щом има мивки, значи има канализация. 

.......................

 

Опитвала съм се да избягам от този битов стил, който се налага в много къщи за гости в планината. Аз обичам италиански стайлинг – изчистено, без много предмети. Мисля, че успяхме да съчетаем двете неща добре.
И аз така мисля, Руми.



Само холът с камината и стаята с маси за хранене са по-големи от нашия апартамент в София. Изобщо, тук всичко е обширно и свободно. Руми категорично отказва предложението от техни приятели да прегради големите стаи и така от 7, те да станат 14. А стаите са наистина огромни. Това е първото, което ми прави впечатление. Сигурна съм не само на мен. И всичко е ниско, меко и удобно. Така че, когато дойдеш с дете, не се страхуваш от остри ръбове, опасности и други потенциални възможности за падане и удряне.


Уютът е нещо, което можеш да усетиш още след няколко минути. Цената на нощувката си знаеш предварително. Но, сигурна съм няма човек, който да не е бил изненадан от обслужването и сумата, която трябва да плати накрая, когато Руми тегли чертата. Защото „У Нико“ наистина се чувстваш като у дома си – влизаш в кухнята, правиш си кафе, отваряш хладилника, сипваш си мляко… Междувременно си говориш съвсем приятелски с Руми, с Нико, с Дани, с други гости на къщата, които правят в кухнята същото като теб. Руми толкова бързо се сприятелява с теб, че без притеснение може да те накара да идеш до съседното село Хвойна, за да вземеш тесто за сутрешните мекици, да те остави да чакаш печеното агнешко за обяд, защото тя си говори за счетоводство с друга гостеннка, да й купиш прясна сьомгова пъстърва от магазинчето ей там по пътя, да накара съпруга ти да занесе дърва за парното, да ти сервира пресен чесън в чаша, пълна с вода… И ти да няма абсолютно нищо против!




Едновременно с това ще ти направи торта за рождения ден, ще ти изпее „Многая лета“, ще ти подари нещо "дрено, но да ни помниш", ще те пусне да разгледаш всички друг стаи – „Качи се, влез, навсякъде е отключено“, ще отвори вратата и на сърцето си. И тъкмо когато аз се чудя кой всъщност следи колко кафета пием, какво и по колко ядем, тя съвсем спокойно заявява

Няма да ти броя кафетата, нито филиите!
Това е къща за гости. И при мен идват гости. Нормално е да ги черпим, да им правим отстъпки…
И наистина сумата, която плащаме накрая, е смешна, буквално – 268 лв. за 4 нощувки и храна (домашно приготвена и невероятно вкусна) сутрин, обед, вечер и когато си поискаш. Съвсем нормално е някой от гостите да си отвори бутилка уиски от бара и да я остави – „за общо ползване“.


А селото е... хубаво, както казах още в началото.



Тръгваме си, а в главата ми вече узрява идеята как да дарим кръв, за да имаме 2 свободни дни от работа и да се върнем отново.