18 април, 2014

Боядисване на яйца с природни багрила


От доста време, в дните около Великден, се каня да опитам боядисването с билки, корени, зеленчуци и плодове. И от доста време все си оставам само с каненето. Но не и тази година. Тази година просто напазарувах подправки, треви, зеленчуци и яйца. Когато искаш нещо да се случи, го случваш. Просточко и работи.

На Велики четвъртък, веднага щом Дария заспа, извадих яйцата (за да са на стайна температура), тенджерите и започнах с омагьосването.


Боядисването с природни багрила не е нещо ново и модерно, както мнозина си мислят. Напротив - така са боядисвали бабите ни, техните майки... Моята баба използваше орехова шума, за да боядисва преждата, от която после ни плетеше жилетки. Ако цвят от зеленчук или тревичка проникне през спукана черупка в яйцето, ще усетиш вкуса на зеленчук или тревичка. Но ако цвят от химическа боичка (прахче, листче, течност) проникне през спукана черупка в яйцето, ще усетиш... химийка.

Не четох много за природните багрила. Повече импровизирах. Използвах следните продукти:

За червено - цвекло.
За зелено - коприва.
За жълто - шафран.
За оранжево - лучени люспи.
За синьо - домашно вино.
За лилаво - червено зеле.



Измих яйцата, сложих кърпи на дъното на тенджерите, за да предотвратя удар и спукване, сипах студена вода, сложих по 1 ч. л. сол и във всеки съд добавих багрилото. Пропорцията, която спазвах, е така известната - на око. Включих котлоните на ниска температура и оставих магията сама да се случва.

А какво се случи всъщност и кое яйце в какъв цвят се боядиса?

Първото и най-важно, което научих, е, че боядисването с природни багрила ще даде най-добри резултати, ако яйцата са бели. Цветовете са по-бледи и пастелни от тези, които се постигат с боички в пакетчета, затова е добре, ако основата, т.е. яйчната черупка, е максимално светла. Аз използвах кафяви яйца и затова не постигнах максимални резултати. Пъдпъчите яйца пък, на които заложих в големи количества тази година, се получиха красиви дори без да са хванали боя.

Червеното
Когато стържа цвеклото за салата, то боядисва всичко, до което се докосне - пръстите ми, ножа, кухненския плот... Но с яйцата не се получи.
Очаквах цвят в гамата на лилавото или розовото.
Всъщност се получиха кафяви яйца
.
При все че не само ги сварих във вода с една глава нарязано цвекло, но след това ги оставих да покиснат в отварата от още една глава прясно цвекло, пасирах гои застлах яйцата с пюрето, че и червено вино добавих.

Вдясно - кафявото трябваше да е червено.

Жълтото
Шафранът обаче ме изненада приятно. Към 500 мл вода добавих 3 ч. л.
Очаквах хубаво жълто.
Всъщност се получиха наистина красиви жълти яйца.

В случая е важно качеството на шафрана. Защото недобрият такъв със сигурност няма да даде и добър цвят. Само сварих яйцата в отварата с шафран, без да ги оставам да киснат. Цветът хвана бързо и беше наситен и ярък.

Зеленото
За зелено могат да се ползват различни зелени треви и листни зеленчуци - магданоз, спанак... Аз използвах 500 грама коприва.
Очаквах светлозелено.
Всъщност се получи светлозелено.

За да стане хубав цветът обаче, освен че сварих яйцата във вода с коприва, ги оставих покрити с нея още час и половина.


Зеленото яйце, боядисано с коприва (дясно), сравнено с такова, боядисано с боя на прах.

Оранжево

От години вкъщи е на почит боядисването с люспи от стар лук. Обикновено увивам яйцето в тях и го пристягам в стар чорап. Получават се т.нар. египетски или кехлибарени яйца. Аз лично оприличавам краските на пламъци.
Очаквах хубави оранжеви нюанси.
Всъщност се получи наистина наситено оранжево.
В тенджера с литър вода добавих люспите от 2 големи глави лук. Ако скоро в Била сте видели момиче, което рови в щайгата с лук и събира обелките - аз съм била.
Оранжевото се получи наситено и силно. Яйцата само се свариха, без да е нужно допълнително киснене.


Синьото

Не бях подготвена да боядисвам и в синьо, но докато чаках яйцата да се боядисат, прочетох, че син цвят се получава, когато яйцата се варят в домашно вино. Рецептата е следната - вино и вода се смесват в съотношение 1:1, добавя се оцет и сол и яйцата се варят в тази смес.
Очаквах да се боядисат в нещо между тъмнолилаво и червено.
Всъщност се получи светъл син цвят.


Лилаво
Лилавото е любимият ми  цвят. Затова нямаше как да го пропусна. Лилаво се постига като се използва червено зеле. За да съм сигурна, че ще се получи  цвят, увих яйцата в листата от зеле, вързах ги с конец и допълнително добавих няколко листа във водата.
Червеното зеле боядиса ръцете ми само докато късах листата му, затова очаквах наистина хубаво лилаво.
Всъщност се получи светлолилаво-синьо.



Отляво на дясно - с червено зеле, лук, виноНа яйцата, които не получиха цвят, какъвто ми се искаше, и не ми допаднаха, направих декупаж с яйчен белтък. Лесно е - от салфетката се отделя най-горният пласт и се изрязва харесаният мотив. Яйцето се намазва с белтък, салфетката се залепва и върху нея се минава още един пласт белтък. Трябва да се внимава да не станат прегъвки. Колкото по гладко е залепено, толкова по красиво и реалистично се получава.


Ако решите да боядисвате яйца с природни багрила:

1. Изберете яйца с бели черупки.
2. Ако боядисвате пъдпъдъчи яйца, не преварявайте и не оставяйте да киснат много в отварите, защото естествената окраска на яйцето започва да се лющи.
3. За червено може да използвате билката брош (продава се в билковите аптеки).
4. За жълто, освен шафран, може да използвате куркума или лучени люспи, в които накисвате за кратко вече сварените яйца.
5. За синьо и лилаво се използват сини боровинки или арония. Варят се заедно с яйцата.
6. За кафяво - листа от орехова шума
7. Не варете и не боядисвайте яйцата с отвара от кукуряк, тъй като той е отровен.
8. Цветовете, получени с природни багрила са бледи и не така наситени, но специалистите химици твърдят, че колкото по-ярък е един цвят, толкова е по-вреден.

Светъл празник!

17 април, 2014

Топ 3 на местата с най-вкусни козунаци в София

Ароматът на козунак по това време на годината се понася през отворените прозорци към чувствителните ноздри човешки. Закачливо се завърта и фино ги гъделичка. Ухае на току-що изпечено, на топло, на ванилия и лимонови корички, на домашен уют, на празници...
Месенето на козунак не е за всеки. Времето, когато тавите с дъхаво тесто са се разнасяли по улиците към градската/селската фурна, се е запечатило под засъхналите петна от мармалад по черно-белите снимки с пожълтели краища. Днес повечето хора просто отиват в магазина (пекарната, сладкарницата) и си купуват козунак. Затова е хубаво, че има пекарни и сладкарници, които я умеят тази великденска магия, наречена козунак.

Вълшебството е в сърцето - на човека и на сладкиша!

Снимка: momsdish.com
Моят топ 3 на местата с най-вкусен козунак в София е базиран на миналогодишния ми опит. С настървение и бременелски тумбак, бухнал като истински козунак, обикалях в търсене на най-вкусния сладкиш. Хем имах огромен апетит, хем огромни претенции за вкуса и качеството. Споделям, ако и вие тази година не искате просто козунак, а вкусотия.

Номер 1
Фурната на улица "Иван Асен II" 13
Това е една от най-старите хлебарници в София. Занаятът там се предава от поколение на поколение. Няма как да я подминете, дори да не сте стъпвали в района. Просто пред вратата й винаги се вие опашка. Фурната е малка, но предлага голям асортимент. Наредих се на опашката и зачаках. В момента, в който едната от двете продавачки ме видя, каза да мина напред и да си напазарувам, без да чакам. Никога не съм изисквала някакво специално отношение към мен като бременна, но топлото, човешко винаги ме е трогвало. Смутих се малко и казах, че няма проблем да изчакам. Все пак на опашката имаше и възрастни хора, не ми беше удобно да ги прередя.
- Ваш ред е. Кажете. - отсече продавачката, все едно последното, което аз казах, изобщо не е стигнало до ушите й.
Отношение, топло като хлябовете и козунаците, които идваха в тави от долния етаж. 
От фурната си купих огромен, кръгъл козунак със стафиди и колум. Изядох си го целия. Сама!

Номер 2
Bakers в Халите

Спомнях си първия вкусен козунак, който ядох миналата година, но не си спомнях откъде го купих. Докато днес не се озовах отново очи в стафиди с него. Щандът на Bakers в Централните хали. Ама, разбира се! Срещу мен се мъдреха златисти, пухкави козунаци с лъщяща коричка. Привет, мои стари приятели!
Козунаците на Bakers са с истински яйца. Не яйчен прах - яйца! 

Номер 3
Холандската пекарна JoVan
на "Ангел Кънчев"
Преди да си купя козунак от там си мислех - "Как така някакъв холандец ще прави хубави козунаци. Хубавите козунаци трябва да ги прави българин!"
След като си купих козунак от там, изобщо не ме интересува дали ги прави новозеландец от китайски произход, или малко зелено човече от Марс.

На кого възлагам надежди тази година?

Сладкарско ателие за хора с претенции VanilaKitchen на "Христо Ковачев" 30
Все още не съм посетила Ванилницата лично. Надявам се да го направя скоро, преди небцето ми да го приеме като лична обида.


Козунаците на Ванилката са с пияни череши и черен шоколад, с домашна кокосова паста с лимоново масло, замесени от пълнозърнесто брашно, тахан, лен, кафява захар и подправки. Принципът на поръчка преди Великден е леко бутиков - ограничена бройка от първите попълнили формуляра в сайта. Разбирам ги много добре, защото правят всичко на ръка, а и все още са млади ванилки. Случвало ми се е да ме пришпорват за изработка на покани от ръчна хартия, без да осъзнават факта, че всяко листче минава през ръцете ми няколко пъти, няколко пъти и за декорацията, няколко пъти и за съхненето, няколко пъти... Ето няколкото пъти на сладките хубавци от снимката от първо лице:
"Първо се правят заготовки (по около 5 кила всяко) - кокосова паста, шоколад със стафиди и вишни, таханово мляко, "яйца". Второто е да се омеси едно голяяяямо тесто. Месенето е около 30-40 минути, ръцете те заболяват, всички вени ти се виждат. ...
После е ред на първото втасване. Около 2 часа, на топло. Не... не е толкова просто.
След това премесване, измесване, пълнене
, навиване, оформяне, подготвяне на формите. Второ втасване - около час. Печене - час. Само по 4 наведнъж могат да се пекат. До тук има няма 3-4 часа, През това време почваме цикъла наново. Даваме около 40 мин. пауза, за да успеем да поизчистим, да си починем и все пак да обърнем внимание на поръчките на бисквити и торти.
Чаша вода, става ти мноого топло като месиш.
Готово! Опечени! Чудесни! Бебенца! Топли, ароматни, примамливи. Грижливо подредени да изстиват на скара. Истински съкровища. За днес успяхме 24. Само...
Мисля, че козунаци ще правим цял май. А защо пък да нямаме и цяла година?"

 

Пекарна "Майстор Пекар" на площад "Знаме на мира" 5
Все още не съм посетила пекарната на майстора лично. Следя ежедневната му активност във Фейсбук цяла година и преглъщам срещу снимките на лимецовия хляб, френския селски хляб, хляба Гранари с четири вида тъмни брашна и т.н. Кулинарен мазохизъм някакъв е това моето...

Тази година и при него козунаците са с поръчка и свършват бързо. Защото и там всичко се меси на ръка, без машини. Надявам се на малко козуначено разнообразие, такова, каквото има при хлябовете.


И ако още не сте открили своето място за вкусен козунак, огледайте се. Дали пък не е...  у дома?!

16 април, 2014

5 нетипични приложения на пелени и мокри кърпички Pampers

1. Събира приятели

Още преди от Unated Partners да ми изпратят огромния пакет с пелени и мокри кърпички знаех на кого ще раздам. С Дария си имаме мами и приятелчета, които са ни близки и с които се виждаме почти всеки ден. А да са им сухи дупетата, чисти муцунките и да са здравички е гаранция за още хубави срещи и весели игри. А събере ли се компанията, ще има цвърчане, усмивки, обелени колене, разрошени коси, одраскани носове, погалени ръце...

На Дара - защото тя е половината от D2 - Дара и Дария. Когато двете се видят, протягат ръчички една към друга от количките си.

Снимка: Десислава Христова


На Марти
- защото научи Дария как да преодолее страха си от... силно пищене. В частност - неговото. 

 

На Маги - защото е най-слънчевото момиченце и едно от любимите й занимания е да слага и вади мокри кърпички от кутия. Без да ги пъха в уста!

Снимка: Десислава Христова

На Емо - защото е момченцето с най-вълшебно сините очи.

Съгласни сте за очите, нали? Снимка: Десислава Христова


На Филката
- защото той е първото гадже на Дария. Те и двамата още не го знаят, но... в името на семейното щастие е важно Филката да има сухо дупе и атрибути в кондиция :)

С тази мацка не е изневяра. Снимка: Ники Стоянов


3. Мокрите кърпички като весела игра -  гаранция за тишина и спокойствие 

Ясно е, че мокрите кърпички служат за почистване и са много удобни, когато наоколо няма течаща вода. Но те осигуряват и чудно забавление на малчовците. Не знам защо толкова им се радват, но играта с вадене на кърпичките от пакета е любима на доста бебешори. Улисани да изваждат белите парченца, могат бързо да опразнят цялата опаковка. Да, прахосничество е, но това са си поне 20 минути тишина и спокойствие за мама.



4. Мокрите кърпички като фитнес уред
Тъй като са напоени с течност, кърпичките са доста разтегливи и жилави. Докато се опитват да ги скъсат, малчовците развиват мускулите на ръцете си.



5. Мокрите кърпички като смехотерапия
Не знам защо - просто предизвикват голям смях понякога.





6. Бебешка количка от пелени

Ако се чудите какво да подарите на майката на новородено - еднократните пелени са много добър избор. Текучеството, особено в първите дни, е по-голямо от дебита на Нил в дъждовен период. Не би било никак стилно обаче просто да се появите с найлоновия пакет от магазина. Затова предлагам - фигура от пелени. В случая аз направих бебешка количка и добавих 3 бандана (тръгълни лигавници) за разнообразие и полза.

11 април, 2014

Ковачевица - мястото от миналия ми живот




Пристигаме в Ковачевица в ранния следобед. По време, в което на Дария вече й е писнало да си седи в столчето в колата, не са й интересни нито книжките, нито пластмасовото шише с вода, което обикновено й задържа вниманието за дълго, нито да гледа през прозореца... Оранжевото й пюре артистично се е разстлало по бялата блуза, когато се запознаваме с Найлето от Базотевата къща – нисичка, с много приятна усмивка и живи очи. Взема Дария на ръце й й се радва – нещо, което позволявам на много малко хора. Но Мушмулка явно се чувства добре в ръцете й. Иначе пестеливата на усмивки Дария, раздава супер щастливи детски изражения и изобщо не се пести. 


Ковачевица е отколешна моя мечта. Все отлагаме идването тук, защото макар километрите да не са толкова много, всъщност заради планинските пътища, от София до тук пътувахме повече от 4 часа. Но старите къщи с високи каменни дувари ме мамят вече няколко години. Родена съм да живея в 18-19 век. Просто го знам. И затова съм сигурна, че Ковачевица е място, където душата и сърцето ми ще почувстват своето единение.

Сядаме за обяд в кръчмата на центъра – вдясно от пощата, срещу галерията със сувенири. Дребен, любезно засмян мъж се насочва към нас с кочан сметки и химикалка в ръка. Няма менюта. Има обаче каквото си поискаш. Искаме си от боб чорбата, лещата, печеното агнешко, кълцаните кюфтета по ковачевски, домашната ракия и лимонадата. Миндерите са застлани с шарени вълнени черги. На рафтовете срещу нас, в чудна еклектика, едно до друго са наредени плетена дамаджана, наргиле, пластмасов стар радиоапарат...

Поръчката пристига бързо и всичко е безкрайно вкусно. По-късно разбирам, че кръчмата се казва „Синият вир“ и ни е сервирал… кметът. В Ковачевица той не само носи домашната ракия и агнешкото, но държи ключа за църквата и приема „препоръчителните” писма.


Тесните криви улички на Ковачевица ни посрещат в тишина. А точно тишината е ключът към миналото. Точно тишината лесно може да ме накара да си представя, че срещу мен се задава ковачовлийка в носия, с дете в цедило на гърба си… или пък стара баба, водеща магаре, натоварено с дърва от гората…


Найле и Димо са ни поканили да вечеряме с тях в механата на Базотевата къща. „Ще направим салатка, пържолки, ракийка...” чух да изброяват на излизане. И когато априлският студ започва да дърпа Дария за носа и от това той да почервенява, се запътваме обратно към къщата, търсейки топлината на камината. Найле бели картофи, надвесена над голяма пластмасова кофа. Огънят в камината гори и в каменната стая е топло и приятно. На масата бързо се появяват огромна купа зелена салата и домашни пържени картофки със сирене.

Салатата е точно както я прави майка ми – споделя Калин, когато опитва от огромната купа с марули и домати, поставена по средата на масата. Наливат ни домашна ракия, „от братовчеда от Сливен, правена е от бяло грозде, тип перла“. А докато си приказваме сладко, на скарата в камината започват да цвърчат пържоли. Към тях домакините ни добавят и по чаша червено вино.

Дария ги следи с поглед, смее се с глас и обикаля каменните плочи с проходилата си.
Те й се радват.
Тя им се радва.
А нейната интуиция да надушва добрите и сърдечни хора не лъже.


Ковачевица някога е било богато село, разказва Димо. Местните дюлгери ходели на работа в околните градове и със сръчността си успявали да изкарат много пари. Затова, когато аскерът дошъл, за да потурчи местното население, ковачевлии оставили златото да говори. Откупили свободата си с жълтици.
За разлика от Ковачевица, в Горно Дряново бедните хора не можели да платят данъците си и затова приели турската вяра. Богатството на Ковачевица обаче секва, когато дърводобивната фабрика е преместена в Пазарджик. Следвайки поминъка си, там се изселват около 60 ковачевски семейства. Днес в селото има около 45 души местно население. Найлето ми споделя, че от общо шестте баби в селото сега има две. Останалите са при децата си в Благоевград или Гърмен. Чакат лятото, за да се приберат пак в Ковачевица. За сметка на това, много известни българи са си купили къщи тук – писателят Георги Данаилов, актрисата Мария Сапунджиева, кинооператорът Радослав Спасов, волейболистката Цветана Божурина, Силва Зурлева, Валери Стефанов…


Ами, ако ви се случат неприятни гости в къщата, какво правите? – разпитвам аз, след като домашната ракия ми дава смелост. Случвало се е. Ето преди време, Мария Сапунджиева ни звъни и казва, че ще дойдат нейни приятели. Добре. Посрещаме ги, настаняваме ги... Позната жена, но не знам коя е. Явно и тя усети това, защото по-късно ме попита „Ти знаеш ли коя съм?”. Извиних й се... Не знаех. Май не й хареса отговорът.
За вечеря „известната жена“ си поръчала печени на скара бутчета. Изпекли ги на скарата в камината. Да, ама бутчетата й миришели на пушек. Че може ли да не миришат?! Върнала ги. Упътили я към една от кръчмите в селото. След като вечеряла там, на другия ден казала – „Найле, аз при вас ще ям. Каквото сготвиш. Няма проблем.”
А пък Найлето да ти сготви... ммм... ще си оближеш пръстите!


На следващия ден Калин и Дария ми подаряват свободно време за разходка. Докато те спят, аз, фотоапаратът и лилавите ми кецове обикаляме по тесните, стръмни ковачевски улички.


Затварям дървената порта на Базотевата къща и тръгвам надясно. На около 10 метра има каменна чешма с дървено корито. Такива са пръснати из цялото село. Водата тече свободно и дава от живителната си сила не само на случайно рахождащите се, но и на всички зелени мъхчета, загнездили се в цепнатините на дървото, които са тук от години. 


Краката и стръмната уличка ме развеждат от къща до къща – високи, красиви, автентични, изоставени, самотни, опасни, рушащи се, тихи, закючени...
 

Оформени чемшири, здравец на туфи, най-едрите диви теменужки, които съм виждала, цъфтящи ябълки, които упойват по-силно и от колумбийски наркотик, меки облаци повет, едра коприва.... 




Стривам сребристозелените листенца на храст между пръстите си и вдъхвам най-омайващия мирис на розмарин. Ще ми се да го обера целия и да го пазя в стъклен буркан, но ми се струва равносилно на светотатство да крада от това село, па било то и няколко листенца ароматна билка.


Обикалям без конкретна посока – от завой на завой, от уличка на уличка, от дувар на дувар. Минавам покрай килийното училище, църквата, люлея се на дървената люлка край кметството. Опряла глава на дебелите въжета, си мисля, че точно този момент никога, никога повече няма да се повтори. Никога повече няма да съм на 33, никога повече няма да има такъв слънчев и ветровит 6 април и никога повече няма да имам безметежната възможност да се люлея на люлката в Ковачевица и да мисля за... никога повече.


Поемам нагоре, по маршрут, който води към параклиса „Св. Георги”. Минавам покрай Добревата къща, Канината къща... Отляво на мен средно висок каменен дувар продължава да указва края на улицата, макар вече да няма къщи.

Нагоре, нагоре...
 

Изоставени плевни и конюшни, обвити в мъх дървени огради, камъни, обрасли в бръшлян и полазени от охлюви...


До дървото със странните птици... до прозореца, който единствен се различава в това, което някога е било къща и някой е гледал през него...  

Няколко пъти сълзите достигат ръба на клепачите ми. Това, което виждат очите ми, е толкова красиво, че ми се плаче. Не от мъка. От хубаво.
...
Сядам. Ей така, на камъните. Да усетя, че не бързам. Да оставя времето да погали космите по неепилирианите ми ръце. Да чуя звука на тишината.


Кукувица. Някъде. Далече. И цигулка. И пияно. Звук от отваряне на стържещ, стар прозорец и ритане на кожена топка. Дребни бели ябълкови цветове се носят във въздуха като априлски сняг и кацат върху крака ми... сякаш да покажат, че нещо все пак се движи...


27 март, 2014

Breakfree and 100daysofhappy - ловци на щастие и положителни мисли

Можеш ли да бъдеш щастлив 100 дни? Можеш ли да направиш комплимент, да благодариш за вдъхновението или да кажеш нещо мило и да повишиш самочувствието на жена? Ей, така - по лесния начин. Без да се пънеш много, много. Без да вадиш лупата или вълшебното фенерче (на Джейми), за да търсиш щастливите моменти и милите хора. Вече 45 дни улавям дневното си щастие в снимка и го споделям в профила си във Facebook. Така на стената ми "накацаха" кучета, облизващи собствениците си, слънчеви детски площадки, американски палачинки с кленов сироп, рисунки с тебешир, усмивките на Дария, салати, изгреви, стари къщи... Дори аз самата не съм подозирала какво точно ме прави щастлива. Не съм се замисляла, а просто съм си щастливеела. Този фотосписък е едно своеобразно и доста ценно CV. Но казва много повече за човека, отколкото таблицата от години и трудов стаж.

Преди време един приятел опита да се снима за личната си карта усмихнат. Не му позволиха. После трябвало при всяка проверка на документите да се усмихва. Че какво лошо, питам аз, има в това?

Повече усмивки, повече щастие, повече Мечо Пух в живота. И изобщо, като се замисля, по едно щастие на ден е съвсем недостатъчно.

Затова съвсем логично е да се появи, да участвам и да споделя още една инициатива - #breakfree. Посланието, което отправи Джесика Алба (новото рекламно лице на Braun), е да напишете нещо позитивно, да си направите селфи с надписа и да го споделите във виртуалното пространство - Facebook, twitter, pinterest...

Защо? Проучване, направено от Brighthouse през март, тази година, показва, че критиката от други жени – реална или внушена, е един от основните фактори за ниското ни самочувствие, докато женското одобрение ни дава сили и увереност. Д-р Джулия Т. Ууд, професор по хуманитаристика в Университета в Северна Каролина, споделя „Какво казват другите жени за нас определено влияе на начина, по който чувстваме себе си като жени. Оценката и мнението на другите жени може да повиши неувереността у другата жена или да изгради нейното самочувствие. Когато една жена е щедра и споделя положително мнение за друга жена, и двете изпитват положителни емоции.“
 
Колко ли положително мислене могат да понесат социалните мрежи? Предизвиквам ви да се включите и да проверим. Да ловувате щастие или да направите комплимент на не/познати. Бихте ли могли?

18 март, 2014

Експеримент с квасене на мляко и две закваски

Благодарение на баба ми, леля ми и майка ми през годините съм опитвала различни традиционни (за нашия край) ястия - крокмач, бито масло, покракло, бял мъж, просеник, лучник, прясно сирене, домашен кашкавал, квасено мляко и т.н. Маслото от краве мляко се прави най-лесно и затова сме го приготвяли най-често. Лучникът стана любим и на Калин. По моя молба преди известно време леля ми направи бял мъж. От детството си спомням, че не го обичах много, но започнех ли да си вземам с вилицата, все повтарях и повтарях... Просеник и покракло май никой не е приготвял, откакто баба ми почина. Много ми се иска да не прекъсвам традициите и да се науча да правя всички тези ястия. Съществува "клопката", че докато има кой да ги приготвя, ти само се наслаждаваш на крайния продукт и не се замисляш как всъщност става. Затова и все питам.

И въпреки целия ентусиазъм, досега никога не бях квасила сама мляко. Затова, когато майка ми попита да свари ли прясното мляко, или ще си го носим сурово в София, реших, че това е точният момент да се пробвам с подквасването. Мислех да си взема домашна закваска, но... мисълта бързо изхвърча и забравих. Затова трябваше да се задоволя с млеката, които се предлагат в Билата до нас.

Реших да избера два вида мляко за закваска - хем за сравнение, хем с надеждата, че поне с едно от двете ще се получи. Купих ЕЛБИ (3,6%) и harmonica (2%). За първото бях чувала, че било едно от най-чистите кисели млека, а второто е био мляко.

Ето и какво пише на кофичките за съдържанието
harmonica кисело краве мляко/био продукт/нехомогенизирано -  Натурално биологично краве мляко и жива закваска - Lactobacilus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
ЕЛБИ БУЛГАРИКУМ КИСЕЛО МЛЯКО - краве мляко, оригинална българска закваска с Lactobacilus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

1. Сварих млякото на не много силен котлон. През лятото, когато кравето мляко е по-гъсто, е добре да се вари на водна баня. След това го оставих да се охлади. Трябва да стигне температура 37 градуса. Измервах с дългия живачен термометър, който ползвахме, когато Дария беше новородено, за да преценяваме топлината на водата й за къпане. Ако не разполагате с термометър, може да потопите върха на кутрето си (или кокалчето на сгъвката) и ако може да останете така, без да ви пари, значи температурата е подходяща.


2. Налях млякото в стъклени буркани - два по 600 мл.


3. От готовото кисело мляко сипах в чашки и го разбърках. От закваската се слага по 1 с.л. на 300 мл прясно мляко.


4.
Сложих закваска и разбърках. Завих бурканчетата с дебело одеяло и ги оставих в другата стая за цялата нощ. По принцип млякото има нужда от 3 часа, за да се подкваси.

Да подквасиш мляко не е трудно. Крайният резултат зависи най-вече от качеството на прясното мляко и качеството на заквасаката. За първото нямах никакви съмнения. Млякото е от пасищните крави на наш съсед в Луковит. От него сме купували и сирене и всичко винаги е било много вкусно и... истинско! За закваската имах известни съмнения, но пък това се очертава добър повод да направя един полезен експеримент - кое мляко е подходящо за заквасване.

На сутринта развих бурканчетата от одеялото и ги отворих. Ето и резултатите.

Каймакът на вид
Каймакът на млякото със закваска от harmonika е гладък.
Каймакът на млякото със закваска от ЕЛБИ е на ядки.



Каймакът като консистенция
Загребвам с различни лъжици от двете млека.
Каймакът на млякото със закваска от harmonika е рядък, на парцали.
Каймакът на млякото със закваска от ЕЛБИ е стегнат.


Киселото мляко
Цвят
И двете млека са снежнобели.

Вкус
Млякото със закваска от harmonikaе сладникаво.
Млякото със закваска от ЕЛБИ е леко кисело.

Плътност
Млякото със закваска от harmonika е рядко, странна смес от прясно мляко и парченца квасено в него. Парченцата са като съвсем меко и тресящо се желе. Калин го оприличава на кефир, но няма нужната хомогенност за това.
Млякото със закваска от ЕЛБИ е гъсто, загребването с лъжицата оставя отчетливи следи.