Шумолене на хартия

С дреха от розовата хартия с кадънки и жълтурче в косите. Обърнах повече внимание на лицето. Представям си, че ангелите с големи сини добродушни очи. Разлях сребърна ивица. После ми заприлича на изцапано със сутрешно мляко. Мини серия мини картички от останалите хартии. За всяка си има и цвете - роза...

непознато синьо...

и кадънка.

Още един лист хартия от рециклирана касова бележка, коноп и дървени стърготини от моливи. Направих печати с картоф. Трябва да се специализирам повече в изрязването на клишетата.

Feed your soul

Магазини затварят врати. Помещения стоят празни, а пожълтялата по краищата хартия с надпис "Дава се под наем" прилича на некролог. Хора губят работата си, възможността да обслужват кредитите си, жилището си. Това е от черната хроника.

В бялата обаче е проектът Feed your soul. Защото по-важно от всякога е именно в тези несигурни времена да останем позитивно настроени. Ицко Финци от години не четял вестници и не гледал телевизия. Пазел се. Със сигурност е запазил много по-голяма доза оптимизъм в себе си от жената, която се прибира от работа и докато приготвя вечерята, задължително пуска телевизора, за да чуе новините.

А правят ли лошите новини душите ни по-добри?

Jen Wallace от Indie Fixx се опитва да нахрани душите, като се надява свободният арт проект да донесе повече усмивки по лицата на хората.

Всеки месец във Feed Your Soul: the free art project тя споделя творбите на различни дизайнери, художници и артисти, които е поканила за участие. Всеки от тях предоставя свой принт, рисунка, плакат (или както искате ги наречете), които могат свободно да се свалят, принтят, поставят в рамки, декорират на стените, доставят радост.

“Why are you doing this?”

"Well, I love art and I know you do too. I also know that when people start to tighten up the purse strings they tend not spend money on things that aren’t necessary for survival, things like books, magazines and art. But, art is important for your soul. It helps rejuvenate, it’s thought-provoking, offers inspiration and can generally brighten an otherwise dreary day among other things. In addition to helping brighten your day and put a little spring in your step, I want to help promote some of my favorite artists."

Използването на принтовете е само за лични нужди. Те не бива да бъдат продавани, или разпространявани с друга търговска цел. Туитването, блогването и линкването за сметка на това са препоръчителни. Стига да се направи с нужното уважение към проекта и дизайнерите.

Едни от многото ми любими.

Когато Хари срещне Сали

Той се казва Петър. И от върха на черешата сега е на дъното. Преди имал телефони за по 1000 лв., но сега си купува евтини и ги сменя често. Sms-и не пише. "Думаш, каквото имаш да думаш и това е."
Заговаря я, след като една дебела циганка от задната седалка я набеждава, че си е забравила GSM в автобуса сутринта (?!). Хвърлям му бързи, кратки погледи. В останалото време зяпам през прозореца и крия устни зад списанието, за да не види как съм се разтеглила цялата в усмивка. Обръснато теме - явно наскоро, защото кожата му там е по-бяла от останалата. Криви зъби. Дънки, нарочно нацепени, и зелена тениска. Не носи злато, защото е "презрян" материал. Преди си правел бижута при приятели златари. Но прочел някъде, че златните ланци вредят на сърцето. И ги махнал. Пръстените отивали повече на жените, и нежните синджирчета също, а не тези с някой "топуз".
"Часовникът ви марков ли е?"
"Кашира" по някой лев, защото ноември ни чака голяма криза и ще е много зле. Чел е, пам при един..., дето пише..., дето прави прогнози... Но той и отпреди си го знаел. Не му трябвало да го чете.
Приличала му на негова приятелка, която заминала за Канада. Същото излъчване. Само косата й била малко по-тъмна. Отишла да учи, пък останала там, но била добре сега.
"Не трябва да сме нещастни от чуждото щастие."
Вземал пенсия. Сестра му пък работела за 1200 лв., но сега получавала 500 лв.
"Плащат ли ви добре? Може да пием кафе някой път. Аз сега съм без кола. Но мога и с кола." Всъщност е в "процес на търсене на кола". Видял един "мерджан" 55-а година за 7000 лв., но ако ги извади кеш, сигурно и за 5000 ще му го дадат.
Докато фиксирам детето, което разпитва майка си има ли черни рибки /Да,има/, а те какви били /Ами, черни/ и защо са черни /Защото така ги е създал дядо Боже/, забелязвам и черните му гумени чехли. Преди бил в един канал за трафик на цигари. А сега пътувал до Турция. В един сак може да донесе потници, тениски - с якички и без якички, анцузи. Но само един. Ако са повече - ставаш съмнителен.
Оказа се, че слизат на една и съща спирка. Успокоява я, че няма да я преследва.
"А вие къде живеете? Само посоката, де. Да, всъщност не е важно."
Става доста преди спирката, за да си подготви "техниката". Бута количка с огромна чанта от зебло. Не е закопчана до край и се вижда голяма пластмасова бутилка. Подава й ръка, на слизане от автобуса. Прави крачка надясно, колкото да разбере, че я е изгубил и веднага се връща. Застава до нея и пак й говори. Заради прозореца на автобуса вече не чувам какво.

Тя пък била Станка.

Bossa nova настроение

What do you need to feel your apartment like Your Home? Curious cat and sunny spot on the new wooden floor.

Bossa nova mood is borning... И босо танцуване по пода.

Влюбени котки

Идеята ми в началото беше някак първична - съобразена само с наличните форми от счупена теракота, саксии, чаши и др. Основа и цвете - прилично много на детска рисунка с тебешир върху асфалта.
Първият ден завърши така.
А в главата ми вече се заформяше друга идея. Под тази прилична на улична лампа структура най-вървеше да има силуети на влюбени котки - гушнати една в друга и може би луна... Накрая всъщност цветето изгуби битката.

За да няма съмнение, че са влюбени котките - малко червено сърчице витае около тях.

Идилията не може да мине без луна - голяма, под която се носят любовни котешки вопли.

Стеничката на терасата отдавна чакаше да бъде украсена с шарена мозайка. Началото се случи спонтанно. Имам доста останали парчета от плочките, които поставихме в коридора и банята, но все пак ми се иска да продължа с малко повече цвят. Удивително е как за всяко място се оказва, че има парченце с идеално пасваща форма. Счупвам големите допълнително на по-дребни парчета. Имам си и контузии от това - леки одрасквания по коленете и китката. Но кой ти гледа :) Радвам се много повече на новата си придобивка - чук, отколкото на гердана и гривната.

Планирам още саламандри и море.

Още снимки тук.

To be continued...

"Non-things" that make me happy

Първо като истински филолог се замислих дали е правилно да се напише "не-важни неща". После реших да не го мисля толкова и просто да споделя.
Бояна ме покани да се включа в мийма (благодаря-научих нова думичка :), започнат от Бу. И нали ми е игриво-лятно, реших веднага да разкажа кои са моите 6 не-важни неща, които ме правят щастлива.

1.Вечери в Луковит. Когато сядаме с майка ми, леля ми и някоя съседка на пейката пред къщата и чоплим семки до припадък. Време за сладки приказки, леки разговори, клюки, сладникави седянки, за тотален релакс и безметежност. Обсъждат се ненатоварващи съзнанието теми - от това как съседката е обула бели чорапи под черните си чехли, защо Шехерезада се е скарала със съпруга си в последната серия на сапунения сериал, до...
Не е нашата пейка. Съседска.

2. Състоянието пътешественик. Но само, когато сме на път с милото и Рендето. Той шофира. Слушаме песните от избраните дискове, пеем с цяло гърло някоя любима песен. Когато ми писне да си държа краката свити или вдигнати върху жабката на колата, ги подавам през прозореца. И поклащам стъпала ритмично.
3. Блеки да ме целува. Когато е на кеф и любвеобилен, идва и отърква нос в носа ми. Понякога се побутва много осезаемо и мърка като трактор. Пет минути така и не само съм му простила, че ме е събудил рано сутринта, играейки си с колана на полата ми, а и съм негова завинаги. Преди да заспи винаги въздиша сърцераздирателно. Когато се е гушнал в Калин, протяга едната си лапичка и я поставя върху ръката ми. Явно, за да не се чувствам пренебрегната.

4. Да ме гъделичкат по гърба. Докато не кажа "Стига", което е практически невъзможно. Като малка си представях, че съм принцеса и организирам надпревара между принцовете - кандидати за ръката ми. Който ме гъделичка най-дълго-(ме) печели.

5. Следобедното вдъхновение, породено от песен или прочетен текст (най-често от прегледа на блоговете с чаша кафе). Особен вид състояние на духа е. Мога да седя и да си „чопля” нещо с часове. Обожавам ръчно правените неща-картички, хартия, ангели, колажи, дрехи, свещи... И опитвам от всичко по много.
6. Вкус и мирис. Майонеза, маслини и хляб в комбинация. Мога да ям всеки ден. Миризма на нови вестници и обувки.

В шест всъщност се побира твърде малко щастие.

За да има повече щастие, каня да споделят своиtе 6 не-важни неща:

1. Ясмина от Умопомрачения - защото, защото, защото.

2. Йоана от Кулинарно в кухнята с Йоана - за да я отдалеча от кухнята за малко.

3. Валя от secondlifesyndrome - защото напоследък нещо ми се губи.

4. Све от Вила Вилекула - защото не е писала в блога си от 8 юни.

5. Деница от All is full of love - защото съм сигурна, че ще го разкаже вълшебно.

6. Ася във фейсбука - ей така, за закачка.

(правилата: линк към този пост и към блога на Бу, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

-------------------------------------------------------------------------------------

В бележките под линия няма как да не добавя гмуркане в морето (имам една огромна извадена мида от първия си опит... и одраскани колене на един непознат, случили се случайно на пътя ми под водата. Сред любимите спортове са и пилатесът и йогата. Наистина ги харесвам. Но повече от това да съжалявам, че не проявявам повече сериозност в практикуването им, не правя. Активизирам се лятото, когато мисълта за плаж и море ме подсещат, че мога да имам и по-плосък и стегнат корем от наличния), да се мотаме с Мим "като Дуко и Злата" (тези са някакви образи от селото на баща му, които явно винаги са били заедно), опитването на прясното сирене, още когато се реже на парчета и е в пресата, за да се отцежда и узрява, ходенето боса, кикота на Дани, когато ми пускам Лудата жаба...

Ръчно правена хартия

Още докато почиствахме след ремонта, събрах в една чанта всички излишни касови бележки, стари списания, сметки, изрезки от какво ли не, парчета панделки, етикети, използвани опаковки, пликчета... Бях сложила правенето на хартия в списъка с нещата, които ще опитам, отдавна. Сега просто чаках подходящия момент. И той дойде в края на седмицата. Беше изчакал да свърша куп работа от понеделник до четвъртък, да се поразсея в петък до обяд и да ме връхлети вдъхновението в ранните следобедни часове.
За първия си опит избрах половинка от бяла офисна А4 хартия с изпринтен мейл, рекламна брошура на соларно студио в синьо-зелено и дълга касова бележка от хранителен магазин. Накъсах ги на малки парченца. Затоплих за 90 секунди в микровълновата чаша вода и залях хартиените парцалчета. Включих блендера и разбивах, докато се получи рядък цветен коктейл.

Целогодишно събирам всякакви интересни треви и цветенца. Повечето хербаризирам в различни книги, някои от тях суша в определана форма. В синьо-зелената каша добавих бледо розови листенца от градински карамфилчета и кадънки. Излях сместта върху обърнато сито.

Покрих с бяло памучно парче плат и започнах леко да натискам с гъба. След всеки трети натиск изстисквах гъбата. Така се отнема излишната влага. По-голяма част от водата изтича през ситото, но също толкова голяма част остава в хартиената каша (пулпа). За да се отдели бъдещото листче от ситото, трябва доста да се изцеди и попритисне. Учудващо за мен, но след приложените неколкократни натиска, масата залепна за памучното парче и се отдели без проблем от ситото. Покрих с още едно парче плат. Получава се нещо като сандвич - две парчета плат за филийки и хартиената смес за пълнеж между тях. Включих ютията на малко под средната температура. Гладенето продължава, докато поизсъхне добре и листът хартия започне да се отделя безпроблемно.

Ето това е резултатът. Първият ми лист ръчно правена хартия.

Разбира се, отчитам доста недостатъци. Стана неравномерна, безформена и с няколко малки дупчици. Но все пак това е едва първият ми опит.

Вдъхновението не ме напусна през целия уикенд. И докато някои забъркваха летни коктейли с бяло вино и лимон, аз късах цветни хартийки и разбивах хартиени "фрешове".

Жълтият лист се получи от парченце хартия от Слънчоглед и бяло опаковъчно пликче. Изстисках малко сок от лимон за аромат. Крайният резултат наистина беше ароматизирана хартия, но острият мирис на лимона се смесва с този на хартията и малко се замъглява. Отново безформено, но доста по-равномерно и тънко листче.

Следващ опит - парче плик от Макдоналдс. Добавям сушени листа от някакво ярко лилаво цвете и стрита на прах кора от кестен. Получава се много приятна субстанция. Листчетата са разпределени равномерно, а кестеновите прашинки придават допълнителна плътност и артистичност.

Прилича на луна върху тъмно буреносно небе.

След като изсъхна добре, хартията съвсем фиксира цветните инградиенти и леко се втвърди.

Листчетата ми приличат на кори за домашна дърпана баница. Сервирам я с чащка бяло вино и ароматни билки.

Ще продължа, докато получа съвършената кръгла форма. Ще я използвам за нови ангели 1,2, 3, 4, 5.. и всички неснимани си намериха семейства и отлетяха от мен. Мечтая си да направя красиви за една коледна изложба.

На чай в Япония

ще отида може би някога.
Засега само чайна церемония в София.
Не знам много за културата на Изтока. Някак не ме е предизвиквала да стигна по-далеч от гледане на филми на осмото дете на Исаму и Шима Куросава, рисуване на модели за татуировки с дракони и кратко приятелство със Саяка.
Нова Зеландия е моята страна, моето сърце.
Но не мога да не се възхитя на нежните цветове и приятното копринено шумолене около мен.
При чаената церемония се отделя внимание на всеки детайл. Движенията са хармонична комбинация от лирична плавност и математическа прецизност. С три еднакви завъртания купичката се обръща с лице към приготвящия чая. Това е само един от символите на уважение към госта. При поднасянето процесът е обратен - три еднакви въртеливи движения, така че купичката да е с лице към лицето на госта. Зелен чай... отровно зелен.

Водата е предварително затоплена във висок цилиндричен съд. Изпънати пръсти.

Смесва го плавен танц на китката.

Първата купичка чай се поднася на най-важния гост. Не съм аз.

Тъй като чаят не е подсладен, преди него се консумират сладки - леко твърда смес от пудра захар, белтък... и още нещо. Несподелена тайна, просто вкусовите ми рецепти.

Чаят е гъст, със силен аромат и... отчайващо неприятен на вкус.

Желаещи за бира?

След дъжд-качулка

Или двойка влюбени охльови

Или локви с отражения

Или капки по жълтите рози

Или настръхнали улични котки

Или накапали дуди от черницата

Или любовни стрели, промушващи сърцата на облаците

Или всичко, което си пожелаете. Само излезте на лов за чудатости, след като дъждът спре.

РатаТУЙ ТО

Когато имам вдъхновение и свободно време да готвя, винаги се възползвам от изкусителните предложения в блога на Йоана. Първото нещо, което приготвих в новата си кухня, бяха пилешки бутчета с карамелизирани моркови и мащерка. Вкусно! За рождения си ден почерпих с руло с портокали и сушени кайсии. В много, много любима закуска се превърнаха палачинките за теб и за мен - експлозия от вкус и аромат! Все още издирвам кленов сироп, за да завърша композицията. Вчера приготвих и прочутото карамелено вълшебство-дулсе де лече. Наистина е вълшебство! През целия ден, докато бях на работа, мечтаех за момента, в който ще се прибера и ще потопя пръст в златистата вкусотия. После дълго да облизвам и пак да патапям, облизвам, потапям... Кутията е вече наполовина.
Перфектна лека вечеря за лятото се оказа вкусният запечен рататуй. След продължителен като време и разточителен като покупки пазар масата ми се оказа отрупана с много и разноцветни зеленчуци - червени домати, зелени чушки, син домат, тиквичка, лук, чесън... С лаптопа отдясно, за да следя рецептата, и печката отляво се чувствах във вихъра си. Строих шайбичките патладжан в няколко редици. Докато се запичаха във фурната, се заех с приготвянето на доматения сос. Комбинацията от свежи доматки, чесън и зехтин е класика. Мисля, че ще е трудно и на най-лошия готвач да обърка така нещата, че да не се получи вкусно. Но знам ли-някои хора имат неподозирани заложби :)

Специално заради контраста пуснах лука в зелената купа, а чушката в бялата. По рецепта чушката е червена и наистина се връзва добре цветово, но си позволих малко отклонение, заради някои липси на качество в магазина.

Върху доматената постелка "нарисувах" цветна зеленчукова спирала. Мащерка за аромат. Фолио за печене. Туй то - ратаТУЙ ТО.

Лични благодарности на Йоана за новите вкусови хоризонти, с които ме предизвиква, и за апетитно изкусителните снимки. Всъщност се оказа доста трудно да намеря подходящия ъгъл за снимане и да експериментирам с аранжировката, докато сосът загаря:)