27 март, 2015

За готвенето, секса и брането на гъби. 21 любими цитата от "Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!"

Храна и секс - два гряха, две съблазни... Или пък не?! Две блаженства, две сладости. Във всеки случай два симптома, по които можеш да прецениш жив ли си, чувстваш ли... това, дето го живееш, твоят живот ли е, или филм, в който си човекът, събиращ потните хавлии на звездите.

"Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!"  е ароматна книга. От тези, които се четата за една вечер. Е, добре, за две, ако в едната трябва и да сготвиш вечерята. 



Лучия иска да е девствена, като се оженим, като майка си. И затова трябваше да спрем да се чукаме до годежа.

В страна, където фанатично ревностният католицизъм бе останал само едно поколение назад, всички познаваха поне толкова степени на девственост при девойката, колкото имаше и при зехтина — който, разбира се, се делеше на екстрадевствен (първо студено пресоване), свръхфин девствен (второ пресоване), екстрафин девствен и така надолу до още десетина и повече степени на девственост и почти девственост, преди накрая да достигне до толкова неописуем разврат, че го именуваха просто „чист“ и съответно годен само за износ и за сипване в кандила.

Тъй като всеки италианец знае, че пиенето на кафе, седнал на маса, е вредно за храносмилането, поради което се наказва с тройно по-висока цена, отколкото това на бара.

сиви очи — ясни и безгрижни, с цвета на люспите на лаврак.

Това им е хубавото на готвачите. Знаят как да си използват ръцете. Сигурно защото непрекъснато режат и кълцат. Стават сръчни.

Само че не ме сваляше, което е приятна изненада. Приятна изненада и освен това малко ме подразни. Защото, щом не ме сваля, как да го отрежа?

— Ако искаш да разплачеш някого — бавно отвърна Бруно, — му даваш да реже лук. Но ако искаш да го натъжиш, му сготвяш каквото му е готвила майка му, когато е бил дете. Схващаш ли разликата?

— Ако искаш някой да се влюби в теб, трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо съвсем просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.
— Като например?
— Е, точно това е проблемът. При всеки е различно. Трябва наистина да познаваш човека, миналото му, детството, дали е груб, или фин, сух или мазен. Трябва да си го вкусил, да знаеш собствената му плът сладка ли е или пикантна, солена ли е или безвкусна. С други думи, трябва да го обичаш и дори тогава може да не го познаваш толкова добре, че да сготвиш нещо, което да му грабне сърцето.

— Годините, любовниците и чашите вино не трябва да се броят — преведе тя.

„Какво от това, че не мога да я имам? — мислеше си. — Поне мога да съм с нея. И поне мога да й сготвя нещо, което никога няма да забрави.“

За първата вечеря й беше приготвил провинцията. За втората й беше приготвил морето. За третата реши да й приготви града — плътния, тъмен, наситен, кървав град с цялата му люта история.

готвенето си е вид магия. В крайна сметка заклинанията не са нищо друго, освен рецепти.

Италианците наричаха това _il culto de benessere_: да пазиш най-доброто за себе си, да си си сам достатъчен, но да съчетаваш здравия стомах на селянина с изтънченото небце на кардинала.

— Защото е така — бе лаконична тя. — Точно както резенето отпуска хората, а кардамонът е добър за храносмилането, индийското орехче кара хората да танцуват.

— Ето. — Тя протегна ръцете си към него. Бяха топли, почти горещи. — Хубавата паста не става със студени ръце. Това е тайната. Затова ям много _pepperoncino_. Така ръцете ми са топли.

И всичко се превърна в канела и сметана, резене и ягоди, аромат на мащерка и пот, и сладък мед и той се удиви колко абсурдно лесно беше.

Бруно я караше да затваря очи и галеше цялото й тяло със стрък резене: когато я целуваше между краката, анасоновият мирис се смесваше с едва доловимия вкус на море. „Всички произлизаме от морето — мислеше си — и това е доказателството, този шепот на океана в най-дълбоките кътчета на тялото.“

— Знаеш ли защо му викат балсамов? Навремето са вярвали, че е балсам, който лекува всичко. Всички болести. — Тя посегна към най-малкото буре, отвори внимателно канелката и наля малко течност в бурканчето. — Даже любовна мъка.

Да си оставяш толкова време, за да се нахраниш, както го правят италианците, означава да споделяш неизтощимата им дарба да превръщат живота в изкуство.

Понякога храната е просто… храна.

Като днес, когато рязахме зеленчуци и попаднах на една тиквичка, която приличаше точно на теб. Целунах я, когато никой не ме гледаше.

23 март, 2015

Пролетно почистване на съзнанието


Решавам да почистя съзнанието си, заедно с останалата четвъртинка черен шоколад в чантата си. Може не всяка пролет да мия прозорците и да изхвърлям старите си дрехи, но почистването на съзнанието е нещо, което правя от няколко години и считам за изключително добра практика.

За нищо не се обвинявам.
За нищо не съжалявам.
Просто искам да ми е чисто и свежо
.

Затова вземам голямата метла, голямата гума за триене и… първото парче шоколад.

Поставям го на върха на езика си и оставям горчилката да се стопява бавно и да се плъзга на тънки слайдове към гърлото. С пролетното почистване не бива да се бърза. Трябва да избереш точния ден, точния час, точното настроение. В противен случай рискуваш да почистиш нещо нужно или да оставиш боклуците, мислейки ги за полезни.

Второ парче
Почистване от тайни
Смуча второто парче тайно, като го замаскирам с чиния, пълна със сушени смокини и фурми. Тайно от кого? От съвестта си, от мазнините по корема, от…
Тайните трудно се почистват. Не всеки може да се съблече гол и да тръгне по улицата. Рискува да го видят такъв, какъвто е – по съвест и мазнинки по корема.

Трето парче
Почистване от спомени

При мен често нещата се получават именно от третия път. Затова оставям това важно парче за третата хапка. Когато имам неприятни спомени, ги затварям в мислен балон и ги издухвам надалеч. Сега обаче трябва да затворя хубав спомен. Защото продължението му в моето сегашно време ме обсебва дотолкова, че се фокусирам само върху него, неглижирайки други хубави, важни и топли неща.
Шоколадов балон. Горчив. С аромат на портокали. В него слагам забраненото, слабостта, страстното, онова, което минава по ръба на устните и ги захапва в края… Някои спомени трябва да бъдат издухани много далеч. Особено ако те карат да стоиш на едно място, да се връщаш назад, да чакаш залези, вместо изгреви…

Четвърто парче
Почистване от хора

Важно почистване. Изисква педантично отношение и голи ръце. Ръкавиците може да ти попречат да усещаш. Парче шоколад, което бавно се топи в устата. Небцето и езикът започват да се насищат с какаовата маса.
Има хора паяжини - висят по ъглите на съзнанието - тънки, невидими, но все са там. Те лесно се измитат. Паяжината лесно се къса. Те са бързият резултат.
Има хора корени – пуснали пипала от общи преживявания. Това са старите приятелства, останали недоразвити, претопени от времето и пространствата. Ако теглиш чертата, ще се окаже, че са отгледали повече завист, изгода и губене на време, отколкото са дали плод. Тези хора трудно се почистват. Но бъдат ли премахнати веднъж, ще има много въздух за дишане.
Има и хора новооткрити, наричани още „защо не те срещнах по-рано“. С тяхното почистване трябва да се внимава. Защото те може да са като листни въшки, които въпреки малките си размери си, донасят големи щети на растенията; но може да са и като рибите чистачи, без които китът ще изгние от паразити и остатъци от храна по зъбите.
Почистването на хора дава най-много свобода. И взема най-много от същото.
Почистих от хора корени миналата пролет. Мисля, че не сбърках.
Сега ще дам шанс на хора новооткрити. Ще им дам достатъчно време, за да не се обърквам от новото, но и достатъчно, за да не се фокусирам само върху тях.

Парче последно
Почистване на финия прах – на миризмата от дрехите, на физическата тръпка ниско долу, когато те зашлеви някой спомен, на асоциацията, когато усетиш запалена пура или вкусиш пържена филия… Финият прах е най-упорит, не го виждаш и мислиш, че го няма. А той те изненадва като внезапна кихавица. Избухва, когато обелиш банан и си спомниш, че на банан е миришело, когато… където… защото….
Държа последното парче шоколад в длан – гладко, с неправилна форма, с остро ръбче в десния край. Наслаждавам му се, защото знам, че сложа ли го в уста, ще изчезне бързо. В мен се борят желанието всичко да свърши и привличането към това, с което съм свикнала вече толкова време.
Финото почистване изисква внимание и време. Ще изпера дрехите с прах и омекотител, но в главата си трудно ще пусна сапунена вода. И все пак, добре изметените ъгли на съзнанието носят по-добра видимост, освобождават място за трупане на нови фини /прашинки от/ емоции и асоциации.

Това беше. А сега – най-важното. Да не съжалявам. Нито за изметеното от мозъчните гънки, нито за смачкания и изхвърлен в коша за боклук сребрист станиол с дъх на какаова похот.

20 март, 2015

Barfly. 13 любими реплики

Последните 7 минути не догледах от филма и така вече шести ден... Очаквах повече от Barfly. Тъй както очаквам и биват задоволени очакванията ми от всеки новооткрит, непрочетен текст на Буковски. Очаквах да ме хване на гърлото, да ми поднесе нещо просто по сложен начин, да му вляза в ожулените, лекьосани с вино обувки... Но някак не се стана. Сигурно са ми малки краката за тези обувки и филм.



Някои хора никога не се побъркват. Какъв ужасен живот всъщност живеят.

Нямам пари. Нямам работа. Нямам за наем. Значи отново всичко е нормално.

- Само едно нещо. Не искам никога да се влюбвам. Не искам да минавам през това. Не мога.
- Не се тревожи, все още никоя не се е влюбвала в мен.

- Имай предвид, че не съм добър в тези неща.
- Не си? А, в кои си добър?
- Във влажните.

Нямам нищо, освен време.

- Ти ми вярваш?
- Защо не? Така е по-лесно.

Понякога просто се уморявам да мисля за всички неща, които не искам да правя. За всички места, където не искам да бъда. Като Индия, като да си чистя зъбите, като спасяването на белите китове.

Човечност. Нямаш я от самото начало.

Какво ще стане с „нас“?
Ами, „нас“. „Нас“ ще пие, надявам се.

Видя ли? Ангелите са навсякъде.

- Как се чувстваш от другата страна?
- От всяка страна е чудесно, когато тече от бутилката.

Всеки, който е написал нещо стойностно, не го е направил на спокойствие.

Растенията растат. Аз мразя корени.




18 март, 2015

Домашно направени формички за разсад


Идването на пролетта е толкова неизбежно, колкото бързото харчене на заплатата след дълго чакане. А с пролетта идват и всички онези зеленилки, които пълнят дворовете и балконите ни - крехки, ароматни, с доброто намерение да скочат в чиниите ни. За сочни зеленчуци и дъхави подправки иде реч.


Независимо от сезона обаче, Дария си има любима беля - влезе ли в тоалетната, развива хартията с настървението на безкрайно отговорен хамстер, съсредоточил се да върти колелото, за да произведе електричество за целия квартал. Така при почти всяко нейно посещение подът се покрива с мека бяла хартия, която не мога да използвам, но не искам да изхвърлям. Сезонът и бурканчетата със семена, които си донесох от Луковит, ме подсетиха за какво мога да използвам резултатите от белята.


Картоненото руло използвах за основа. Около него наредих листчетата хартия, така че да оформят цилиндър. Намокрих ги обилно и оставих да изсъхнат в чинийка за едно денонощие.


Добре изсъхналата формичка лесно се отделя от картона и се получава приятно малко съдче за разсади.


Напълних го с пръст с помощта на лъжичка и ръснах няколко семена магданоз. Полях с малко водичка и затрупах с още малко пръст отгоре. В следващите дни поливах и по-обилно. Формичката е направена с около 10 листчета. Стените й са достатъчно дебели, за да е стабилна и да задържа течността без проблеми.


По същия начин може да се направи разсад за доматки, пиперче, други билки и подправки. Хартията впоследствие се срязва или просто се накъсва. Освен с тоалетна хартия, може да се направи със стари вестници, рекламни брошури, листовете от битови сметки и пликовете, в които ги пращат и т.н. Чистичко, спретнато, рециклирано.


13 март, 2015

"Където бродят дивите неща". 11 любими реплики



Прекрасен филм.
Усмихва. Спомня. Уудивява. Разтуптява. Умилява. И шамари удря дори.
Върна ми детските спомени със строежи на картонени  колиби.
И ми каза, че е много по-важно да пия чай от малки порцеланови съдове с Дария и лилавото гумено коте, отколкото да й готвя мусака за обяд.

1. Пътят към щастието не винаги те прави щастлив.

2. Нека дивотията започне сега!

3. Върви да бъркаш в нечий друг нос.

4. - Значи нямаш дом и семейство?
- Имам си, но…
- Да не си ги изял?
- Не! Не, ухапах единия и се побъркаха!

5. Дървото е твое, но дупката не е твоя.

6. Виж ме мен, аз съм голям. Защо да се притесняваме за нещо толкова малко, като слънцето.

7. И на всеки, който не желаем да се навърта наоколо, ще му извадим мозъка.

8. Какво си хапваш?
Камъни.
Какво съм ти казвал за камъните? Ще си докараш стомашни проблеми.

9. - Не можеш да отречеш, че това е добра идея.
- Не отричам. Останах с убеждението, че част от нея е и моя идея.
- Коя част?
- Онази, в която казвам „Това е добра идея“.

10. Някой повреди краля.

11. Толкова те обичам, че ще те изям.






10 март, 2015

Как да харесаш себе си


Не го харесвах!
Никак.
И особено в профил!
С гърбица.
Като на майка ми.
Наследство от дядо ми.
Моят нос.

***
Kъсен следобед, в 280. Бях се настанила на седалката до прозореца и нищо не можеше да ми попречи да се насладя на 30-минутното пътуване, осигурено ми от Ричард Тревитик* и техническия прогрес.
Белокос и дългокос дядо отиде до перфоратора, за да си продупчи билета. Обърна се, разпиля коса по бръчките на бузата си и седна зад мен. Потупа ме по рамото. Погледнах го.
-    Знаете ли, че имате очарователен нос?!

Искреност в очите му.

***

Аз съм такава, каквато съм. 47-килограмова блондинка, с неплосък корем, заплитаща се коса, малък бюст и нос с гърбица. Моят нос. Който съм наследила от дядо си. Който има и майка ми. Tака и аз имам част от тях, съм част от тях.  Всеки друг нос би ме отдалечавал от тях. Този ме прави принадлежаща към тези скъпи ми хора. Не бих го заменила и за най-симетричния, изваян и хирургически точно изрязан. Не бих го заменила за къща на морето с двор със смокини, за Тадж Махал дори. Без този нос не бих била аз. Както не бих била себе си и без неплоския корем, заплитащата се коса и малкия бюст. Не бих била аз и без огромния си инат, чувството за хумор, смеха, по който ме познава класната от училище, макар да не помни гласа ми, без плътните устни, без сръчните си пръсти, без цинизма си дори.

Храня се здравословно, спортувам, имам много приятели, обличам дрехи от лен и памук, хапвам парче черен шоколад и пия вино само в добра компания.  И реших, че трябва да се наслаждавам на времето със своя крив нос много по-интензивно, отколкото да трупам недоволство от него. Че трябва да харесвам себе си, а не да страдам от липсата на не-себе-си.

Това ми казаха и искрените очи на дядото.

Лесно е.
Опитай.