28 януари, 2015

Мъхеста история с кокичета



Изкопах дупка в пръстта на саксийката. Дълбочината й е толкова, че ръба на чашата да стига до ръба на саксията. След това запълних с изровената пръст. А отгоре наредих мъх. В черупката на охлюва поставих цвета на орхидеята.





26 януари, 2015

Шоколадови сърца с конфитюр от розови листенца


Наскоро, съвсем случайно, открих невероятно вкусната комбинация от сушени сини сливи и черен шоколад - хрупкаво и меко; сладичко с горчива нотка; плод, но и любимият шоколад. После, съвсем случайно, попаднах на публикация във Фейсбук страничката на Sugarmouse за рецепта, с която е спечелила конкурс в Англия. Рецептата включва шоколад, сини сливи и рози.
Помислих си, че две случайности вече никак не са случайни и реших да ги обединя в едно. Така се появиха бонбоните с черен шоколад, сушени сливи и конфитюр от рози.


Продукти:

150 г сушени сливи
30 г смлени орехи
3 ч. л. сладко от рози
50 г черен шоколад (използвах Lindt Excellence 85% какао)
за украса - сладкарска боя на прах

Използвах сливи без костилка с марка Детелина (сушени сочни сливи). Заради сочността им, посочена на етикета, не са така твърди и лесно се смилат. Твърдите сливи е добре да се поставят предварително в топла вода, за да омекнат. Така, след като се пасират, се получава хомогенен плодов мус.

Към него се прибавят смлените орехи и се обърква.


Сладкото от рози се използва като слепващ агент. Правила съм такива бонбони и с мед - също много добър вкус. Планирах да направя и с крем дулсе де лече (във вариант молоко Сгушенное вареное от магазини Березка), но той е толкова вкусен, че своевременно изчезна от кутията.
Сладкото от рози не е нещо, което традиционно консумирам и вкусът му някак неизбежно ми напомня за онези малки флакончета с парфюм "Българска роза". Може би затова ароматът на конфитюра ми идва леко парфюмен. По тази причина използвах от него съвсем малко. Три чаени лъжички са абсолютно достатъчни да направят консистенцията на сместа подходяща за оформяне, но не прекалено, за да е натрапчив розовият вкус.


Със сместа напълних силиконови формички сърца. Разбира се, могат да се оформят бързо и лесно и само като топчета. Оставят се за 2 часа в хладилника, за да стегнат.

Две-три блокчета от шоколада се настъргват на ситно, а останалите се начупват на малки парчета. Парчетата се разтопяват на водна баня, като се следи водата да не завира, а температурата на шоколада да не стигне повече от 45 градуса. Стигне ли толкова, се сипва настърганият шоколад, за да охлади. С охлаждането трябва да достигне температура 32 градуса. Ако е нужно, се добавя още малко настърган шоколад. Това е един от методите за темпериране на шоколад, за който научих от списание Menu, и няколко пъти използвам успешно.

Разликата от просто стопяването на шоколад е в хрупкавостта му. Когато отхапеш от бонбона, се чува едно приятно "Хрус!", с което се разчупва твърдата, шоколадова обвивка. А след това потъваш в мека, плодова хапка. 


Плодовите сърца се потапят едно по едно в шоколада. Оставят се да изсъхнат върху тава, застлана с хартия за печене. След като шоколадът се втвърди, излишното се отстранява с остър нощ.

Готовите шоколадови сърца се украсяват със сладкарска боя. Изрязах различни формички от хартия.

Притиснах леко към бонбона и нанасях с пръст прахообразния оцветител.


С пънчове могат да се направят много красиви отпечатъци.


Хартията трябва да се притисне плътно до шоколада, за да не влязат цветни прахчета под нея и да се получи добре очертан отпечатък.


Торбичка с шоколадови сърца е чудесен подарък за Свети Валентин. Или просто си пускате филм - задължително не лигава романтична комедия; и се отдавате на удоволствието на бавно изчезващия шоколад.


22 януари, 2015

За Свети Валентин: 7 handmade подаръка с послание

Подарък: картичка с балон
Послание: Любовта е във въздуха!


Подарък: стреличка от разноцветни хартии.
Послание: Цел - право в сърцето!


Подарък:
пластмасова фигурка
Послание: Животно за любимото "животно"!


Подарък:
сламка, пълна с шоколадови топченца (продават се в BILLA)
Послание: Ти винаги ме ШОК/ол/ираш!



Подарък: пластмасова буболечка
Послание: Ще те "налазя"!


Подарък: Дъвки
Послание: Да залепнем един за друг!


Подарък: захарна декорация за мъфини
Послание: Ти си моето сладко захарче!


20 януари, 2015

Как да си направя домашна прясна паста

  • 4 в. пр. Хр., Древен Египет.  Смугъл жрец е приготвен за своето пътешествие към Царството на мъртвите с достойни почести и торбичка с фиде.
  • 6 в. пр. Хр., етруските - човешки жертвоприношения и... специални уреди за направа на изделия от вода и брашно. 

  • 1600-1868, Япония. В навечерието на Нова година, едно малко семейство приготвя
    年越し蕎麦  (toshikoshi soba) - дълги и тънки нудъли. Традицията за яденето им в последната минута на старата година се поддържа и днес, за да бъде животът през новата - hosoku nagaku - дълъг и скромен.
Макар да мислех, че пастата е съвремено, модерно ястие, се оказа, че съвсем не е така. То има дълга история, която се е развивала по различен начин на различни географски ширини. Това, за което не си промених мнението обаче, е, че прясната паста е много по-вкусна от сухата. В Йерусалимския вариант (има и Вавилонски) на Талмуд (авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони и др.) за първи път се споменават сушените макаронени изделия, които се приготвят за ядене чрез варене. Използваната дума е intrya. Та... забравете за intrya. Ако веднъж опитате или сами си направите прясна домашна паста, със сигурност ще откриете много разлики от тази, която до този момент сте купували от магазина в пакетчета.

Макар основните съставки да са 3 - брашно, яйца и вода, също като историята, и рецептите за направа на прясна паста са много, и с вариации.

За приготвянето на прясна паста се препоръчва използването на брашно от твърд сорт пшеница. Помислих си, че при наличието на толкова много магазини, с толкова и различни артикули, закупуването на такъв вид няма да е трудно. Но брашно с надпис "Брашно от твърда пшеница" няма по рафтовете в големите вериги магазини (или поне аз не открих). Спрях се на най-лесния вариант - бяло брашно тип 500, и смея да кажа, че се получи. След това в няколко сайта и пекарни открих брашно от твърда пшеница на цена от 3, 89 - 4,80 лв. за килограм, така че със сигурност ще пробвам и с този вид. Може да се направи и смес от брашно от мека пшеница и грис, в съотношение 1:1.

И така... след историческите записки и одисеята с брашното, да преминем към същественото - замесването на тесто. Рецептата нарекох "Светата Троица". 3 са продуктите, 3 има в грамажа им, а и с такава логика лесно се помни.

300 грама брашно
3 яйца
3 с. л. студена вода

Омесва се меко тесто. Важно е да е меко, за да може по-лесно да минава през машината. А нея ми я подари Калин, за Коледа. Нямах търпение коледните и новогодишните гозби да бъдат изядени, за да я използвам.

Тестото се оформя не на топка, а на овал (класическата форма на хляба). И също като при хляба, се нарязва на филийки. Всяка филийка леко се притиска с пръсти и се набрашнява от двете страни, след което се пуска през валовете на машината. Набрашняването предотвратява залепване за машината. Така хем работата върви по-бързо и лесно, хем е чисто. Машинката ми е е с 9 степени. Започнах от 1, докато стигна до 9.


Когато парчето е разточено до дебелина, която ви харесва, се нарязва с някоя от приставките. Моята машинка обаче няма такива, затова продължих с оформянето ръчно. Добре разточеното парче се нагъва 4-5 пъти. Неравните краища се отрязват с остър нож. Нарязва се на парчета с ширина по избор. Разгъват се и се овалват в брашно. Оставят се да съхнат около 45 минути. Повече от това не е необходимо, защото изсъхват прекалено много и стават чупливи.


Има два начина за съхнене - преметнати върху точилка (или някаква плоскост), поставена на високо, така че краищата да висят свободно от двете й страни; или навъртяни на гнездо като за една порция паста.


Прясната паста се сварява за 5 минути във вода с 1 ч. л. сол и няколко капки зехтин.

09 януари, 2015

Вида вода лекува и болести, и души


В наше време обитателите на държавата България се делят на три вида - такива, които са чели "Видрица", такива, които ще прочетат "Видрица" и такива, които никога няма да прочетат "Видрица". брой 04 oт 15.05.2009 г на вестник „Десант“ 

 „Видрица“ е ръкописна книга (сборник от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция) от повече от 2200 стр. на поп Минчо Кънчев - българския революционер и общественик (края на 19 в.), родом от село Арабаджиево, Старозагорска околия. Думата „видрица“ означава малка каца, ведро и в значението й няма нищо толкова ведро, колкото в звученето.

„Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох „Видрица“, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, войводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее."


Но Видрица е име и на едно малко село в Западна България, на 4 км от Брезник, където изпратихме старата и посрещнахме новата 2015 година. Google не дава почти никаква информация за това място, но ако идете там и попаднете на точните хора, може да научите много любопитни факти за селото и околностите му.


Има една къща за гости, наречена Вида вода (от латински vida- живот) - чудесно място за хора, които търсят спокойствие и тишина, и се наслаждават на носталгични пейзажи със стари, кирпичени къщички, шипкови храсти и дървени улични пейки. Има местна легенда за Видовден, който и сега е най-големият празник в околността. Тя разказва, че на този ден момите стават по тъмно и с чисти умове и сърца и в пълно мълчание, събират росата от цветята и дърветата. Това е вида вода - всичко лекува. И болести, и души.





Има и един хълм, който дори през лятото, когато всичко потъва в зеленина, е жълт. Защо - не разбрах, но това е едно от многото неща, заради които плануваме да се върнем там, когато снегът се стопи.

И пеещ язовир има. Да, пеещ. Като започне да се пука ледът, го прави така, че сякаш водата ти пее. А хвърлиш ли камъчета в него, може да си композираш дори :)


Има дружелюбни улични кучета, които само чакат знак от теб, че си добронамерен, за да замахат с опашка и да стоварят цялата си скитническа миризма и кал върху дебелото ти зимно яке. И дружелюбни улични котки има, които понякога служат за стимул дружелюбните улични кучета да потичат.


И много други неща има...


Тръгнахме си от къщата последни. Един дядо с дебела плетена жлетка изпращаше своите гости, били в дома му за празниците. Стана ми мъчно - за старите къщи, които пак ще пустеят поне до Великден, за старите хора, които още поне месец ще си бъдат най-близки с огъня в печката...  И си поплаках малко.

06 януари, 2015

Винтидж подложки за чаши със сребристи елементи


Разчистих стари несесери, изхвърлих счупени обеци, кремове с изтекъл срок на годност, скъсани верижки на колиета, неизползвани сенки за очи, засъхнали лакове и боички. За да дадем път на новото, трябва да разчистим старото. Но това не е максима, не важи за всичко и всеки. Ето например тези купени преди време тънки коркови подложки за чаши (виж и тези подложки от руло тоалетна хартия). Стояха си съвсем спокойно на рафта в кухнята, уютно завити във фабричния си найлон, никому не пречеха, но и никому не бяха полезни. Обикновенички, семплички... Но дойде времето да разкъсам найлона и малко да ги разкрася. Малко, с графични елементи и сребрист цвят, който да хваща окото.


Запредставях си, отворих капачката на гел писеца в сребърно и порисувах. Наистина не ви е нужно нищо друго - основа, някакъв вид боичка и нарисувани точки, сърца, пресичащи се окръжности, пунктири, гирлянди със знаменца и каквото друго ви хрумне.




И съвсем скоро се появи и поводът тънките коркови поставки за чаши да бъдат полезни. А освен симпатична нова декорация за дома са и увлекателна тема за разговор на чай, с приятелки.



30 декември, 2014

12 новогодишни не-обещания



1.
Няма да си обещавам да бъда по-смела. Правя го почти всяка година. И с всяка година ставам по-смела. Но не достатъчно, за да си кажа накрая на годината - ето, бях смела.

2. Няма да си обещавам да започна да спортувам сериозно. Една година си го обещах и успях да спазвам обещанието си в продължение на 2 месеца. Да видим дали пък няма да се получи по-добре, без да съм тържествена.

3. Няма да си обещавам да бъда по-търпелива и повече чистеща майка. Знам, че за друг може да съм избухлива, разхвърляна, нервна, но за нея аз съм най-добрата майка. Или поне ми се иска да е така.

4.
Няма да си обещавам екскурзия до Нова Зеландия. Въпреки че Калин има най-красивата причина да иска да отидем там - съзвездията на небето са други.

5. Няма да си обещавам да не плача, когато тя тръгне на детска градина. Та аз плаках, когато чуждо дете тръгна на детска градина...

6.
Няма да си обещавам да давам шанс на хората да доказват от първо лице, че не са толкова лоши, колкото са ми ги представили трети лица.

7. Няма да си обещавам да чета и да пиша повече на английски, но, мамка му, крайно време е с този език да си станем по-близки вече!

8. Няма да си обещавам да си купим къща в Синеморец. Ако домът е там, където е сърцето, аз имам цялото село, включително самотната синя пейка на високите скали.

9. Няма да си обещавам да бъда по-активна в блога и в страничката му във Facebook. Публикуването на снимка със сладки котенца и цитати на Куелю може и да води до повече лайкове и фенове, но това не е моят начин.

10. Няма да си обещавам да се грижа повече за външния си вид. Явно все още не съм приела напълно факта, че не съм на 20 години и че кожата и косата ми имат нужда от повече внимание. Трупам шишенца и бурканчета, но засега повече за тежест по рафтчетата, отколкото за употребата им, отбелязана на етикета.

11. Няма да си обещавам да пиша повече. Не получих комплимента "Пишеш толкова хубаво. Като те чета, си мисля - ей, точно това искам и аз да кажа. Но не мога да го кажа така" заради скоростно писане.

12. Няма да си обещавам... Ще си обещая само да опитам!