19 септември, 2014

PАRК(ing) Day през очите на едно бебе

 - Да се разходим, да потичат, а има и PARK(ing) Day. Само да й сготвя нещо бързичко за обяд и тръгваме.
Слушам мама, която говори по телефона. Бързичко ще ми готви, а? И после ще иска бързичко да си го изям. Ще ми подава лъжицата към устата и ще казва "Виж Дара как папка". Ми, виждала съм я вече Дара как папка десетки пъти. Защо трябва да ми е интересно?! Но разходка на място, различно от кварталния парк, ми харесва повече от това да дъвча клечките за уши дори. Хайде бе, мамо, бързичко каза!

Започваме от тук. Ще разуча картата, че като знам мама колко е зле с ориентацията, ще започне от PARKing-a на Интерпред и на път за Телефонната палата, ще мине през Западен парк.


Тук срещаме (чичо:)) Мони. Симпатичен е, усмихва ми се. Показва ми своята опашка и казва, че била като моята. Чшшшш, пич, всеки, който познава моя перчем знае, че той равен няма! Казва ми и че съм прекрасна. Е, с това няма как да не се съглася! И ни подарява книжки "Мистър Фини и загадката сред дърветата" - на мен, и на Дара! Моята мама веднага я прибира - малка съм била още. Мисли си, че не мога да чета и ме занимава с "буквата на мама", "буквата на тате". А всъщност не подозира, че с моите супер сили вече тайно зачитам по малко от нейните книжки. Но като виждам как й заблястяват очите, когато си посоча дупето и кажа "Ако", сърце не ми дава да я лиша от радостта да ме уча на буквите.

На следващата спирка има... прасе. Истинско! Не успях да убедя мама, че то казва "Муууу", въпреки че й го повторих няколко пъти. И Дара не успя да убеди майка си, че това е бау-бау! Майки, какво ли разбират!


На този слон му бяха вързали балон за опашката. Не знаят ли, че няма начин да полети, защото масата на слона е по-голяма от подемната сила на балона? Елементарно е.


Докато мама се опитваше да се научи как се играе Чичовото с ТАраТАнци, маминото вече се опитваше да заспи...


"Обърни се - някой те гледа!"
- това късметче се падна на мама от PARKing-a на Програмата. Разбира се, че ще я гледа. Аз вече заспивам, но моите baby агенти бдят!


Тук вече спя, а така ми се искаше да порисувам на картонените масички на издателство "Ентусиаст". Мога да рисувам коте, жаба и какички. И трите всъщност приличат на чертички, но ако наклониш малко глава наляво... Всъщност, наистина са си чертички.


А това е любимият PARKing на мама - има книжки от "Гринуич", пейки и домашна лимонада. Скоро ще можеш да си го позволиш, мамо - тишина, спокойствие и книжка. Колко са 10 години?


Хей ръчички, хей ги две - върху рояла на Модо. Каките тук разказваха за едни концерти върху възглавници, които ще започнат от 12 октомври. Мъници като мен могат спокойно да ги посещават и да се наслаждават на класическата музика. Слушам рояла с лявото ухо. Не че и с дясното не мога. Просто така съм си легнала.


Ти знаеш ли какво е ЯИЦИЛОП? Аз знам, защото ми е любимо да обръщам къщата с главата надолу и в случая това ми помогна. А мама получи талон за 10% отстъпка от Биомаг. Пак ще има от онези вкусни бисквитки с киноа.


Тук не ни обърнаха много внимание, но не им се сърдя. Рисуваха върху велосипеди, а моята количка е толкова готина, че изобщо няма нужда от техните боядисани мъфини и бонбони.


А това е любиииииииимото ми място. Пясък, кофичка, лопатка. Не разбрах само къде е морето, но и така беше интересно. Правихме риби и крокодили, рисувахме с тебешири и получих първата си диамантена гривна.


Само не разбрах защо трябваше да си тръгнем. Мама повтаряше нещо за Аbsolut. Това сигурно пак е едно от онези неща, които правят големите щастливи.


Прибрахме се вкъщи. Сега подготвям плакат с лозунг - Всеки Day - PARKing Day!

15 септември, 2014

Има начин!


“Tук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.”
Хаджи Али, старейшина на село Корфе, Каракорум, Пакистан

Представата ми за чужденци, които пътуват из екзотични страни и помагат на хората там, винаги е била свързана със средствата, осигурени им от мама и тате. И заради тази представа, повече съм възприемала тези хора като разглезени мамини синчета и таткови дъщерички, късметлии, че са се родили в държави с добра икономика, отколкото като добротворци. След като прочетох книгата „Три чаши чай” на Грег Мортенсън и Дейвид Оливър Релин, вече не мисля така.



След неуспешно покоряване на връх К2, Грег Мортенсън случайно попада в Корфе – „кацнало на една издатина, 250 метра над река Бралду. Вкопчило се е в стената на каньона под неестествен ъгъл, подобаващо на бивачна платформа върху отвесна скала”. Когато алпинистът се възстановил от броденето из ледения Каракорум, опознал хората от селцето и поискал да му покажат тяхното училище,”с ужас видял, че там, на открито, направо върху ледената зема, били коленичили 82 деца – 78 момчета и 4 момичета, които имали куража да се присъединят към връстниците си. Като се стараел да отбягва погледа на госта си, Хаджи Али обяснил, че селото няма училище, а правителството не осигурява преподаватели. Техният труд струвал по долар на ден, сума, която в Корфе не можели да си позволят.”

Колко ли трябва да искаш да се образоваш, за да да стоиш на открито, върху ледената земя и да слушаш учителя, дошъл от съседното село? Колко ли голямо желание за знания имат тези деца, че сутрин да пеят химна, а топлият дъх да излиза на кълбета от устата им? И колко ли ценно е за тях ученето, че да пишат с пръчки, потопени в кал, върху каменни плочи? Не за друго. Просто съм чувала, „бате”, чаках автобуса 100 часа... баси гъчканицата и си викам, ебал съм го, нема да ходя на училище”. Та се зачудих за разликите в породата.

Някъде там, на тази скална издатина, прелетял половината свят, за да мери сили с висок връх, Мортенсън дал обещание и се изправил пред друго предизвикателство – да построи училище в Корфе. Мястото, до което се стига в паянтов сандък, задвижван чрез тласкане с ръце по кабел, опънат над дефилето. Мястото, където най-голямото лакомство за децата са кубчета лой от як.

И ето тук идва онова нещо, което разрушава моята погрешна представа за чужденците добротворци. Мортенсън не е богаташ. Няма богати родители, нито набъбваща банкова сметка. Когато дава това обещание, има пари, колкото да се върне до Исламабат и да лети до дома си, където го чака само червен буик – единственото му подобие на дом. Въпреки това вярва, че ИМА НАЧИН!

Именно тази вяра, невероятната му упоритост, много работа, инат, любов към хората и Изтока, а със сигурност и доволна доза лудост му помагат да построи над 145 училища – главно за млади момичета в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан. За да го направи, спял в колата си, пестейки пари за квартира, написал 580 писма до знаменитости, на които споделил идеята си и молел за помощ, поемал нощните смени в болница, които никой друг не искал, пътувал върху платформа на камион „Бедфорд”, доставящ строителните материали за училището в Корфе, между бали слама и клетки с пилета, отвлекли го вазирци и го държали 8 дена в плен, крил се под кървави кози кожи, за да стигне до мястото за строеж на поредното ново училище, презентирал дейността си както в препълнени с богаташи зали, така и на събития с 10 долара резултат...

Мога и много патетична да бъда, но... човекът е строил и строи училища. Защото  вярва, че образованието е това, което ти дава възможност да избереш какъв човек да бъдеш.

Честит 15 септември. Бъдете добри хора!

13 септември, 2014

5 здравословни закуски и рецепта за домашен маргарин

На събитие на Uniliver представиха резултатите от изследване, проведено от Gemius, което показва, че 76% смятат, че закуската е най-важното хранене за деня, но едва 37% от тях закусват всеки ден. Странно… Като да мислиш, че е важно да ти е чисто, но не всеки път да си хвърляш боклука в кофата. Или да искаш движението по улиците да е безопасно, но да даваш предимство на пешеходците само ако се вижда патрулката.

Чрез закуската събуждаме метаболизма и осигуряваме на организма всички необходими хранителни вещества, за да изпълняваме с енергия всекидневните си задачи. Напоследък все по-често чувам или чета мненията на двама известни български лекари, които се занимават с хранене и диети, съветващи да не се яде поне до 12 часа на обяд. Скромните ми познания и интереси в областта на храненето обаче категорично не се съгласяват с това. И собственото ми тяло се бунтува.

Предпочитам да следвам старата мъдрост – „Закуската изяж сам, обеда раздели с приятел, вечерята дай на врага си“. А когато вечерята ми е била лека или е липсвала такава, няма как тялото да не се бунтува, ако до 12 на другия ден не получи нужното му гориво. А куркането на червата често може да заглуши свободата на словото.

Като майка, няма как да пропусна да дам закуска и на детето си. Деца, които закусват, по-рядко са с наднормено тегло, а рискът да страдат от сърдечно-съдови заболявания в бъдеще е по-малък. Дете, което е закусило, е по-концентрирано в училище и с повече енергия за мозъчна дейност.

Приготви бързо – изяж бавно

Разбира се, не е важно просто да си закусил… Каквото и да е. Важно е закуската да е полезна. Коя е полезната закуска. Ето какво каза по въпроса доц. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика. „Закуската трябва да е с ниско съдържание на наситени мазнини. Българите приемат прекалено много наситени мазнини и недостатъчно полезни есенциални мазнини. Ненаситените мазнини, които са предимно от растителен произход, са полезни мазнини. Есенциалните мазнини са сред тях. Това са единствените мазнини, които тялото не може да произведе само, а наистина се нуждае от тях. Организмът ни се нуждае от 2 г от Омега 3 и около 10 г от Омега 6 всеки ден. Полезните мазнини подобряват холестеролния профил в кръвта, което помага за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Есенциалните мазнини (Омега 3 и Омега 6) са много важни и за нормалното развитие и растеж на децата. Полезната закуска е богата на влакнини. Което означава задължително включване на плодове и зеленчуци в нея. Полезната закуска  съдържа зехтин, други растителни масла, парче дълбоководна морска риба (например сьомга), авокадо, ядки и семена.“

Чаровната Сандра Алексиева от 1001 рецепти демонстрира как се приготвя вкусна и пълноценна закуска със здравословни и пресни продукти само за няколко минути. Приготви и домашен маргарин с различни масла и подправки. Рецептата е по-долу.


Сандвич за много гладни

Една филия черен препечен хляб, 10 г маргарин, двa резена домат, един резен телешко филе, сушен босилек
Намажете препечената филийка с маргарин, отгоре сложете домата, накълцан на кубчета, накрая добавете филето и поръсете всичко с босилека.

Сандвич „Авокадо сила“
Една филия многозърнест хляб, половин авокадо, лимонов сок и сол на вкус
Накълцайте авокадото на кубчета, смесете го със сока и солта и разпределете върху филията.

Сандвич „Зелена енергия“

Едно пълнозърнесто хлебче, 10 г маргарин, 2 ч. л. босилеково песто (или листа пресен босилек),  3 резена моцарела
Намажете хлебчето с маргарин, подредете отгоре моцарелата и поръсете с пестото.

Сандвич „Морски бриз“
Две филии пълнозърнест пшеничен хляб, 20 г пушена сьомга, 20 г крема сирене, две листа салата айсберг, резен лимон
Намажете хляба с крема сиренето, отгоре подредете сьомгата, салатата и лимона

Сандвич „Шарена пуйка“

Една чабата, 10 маргарин, два резена пуешко филе, един лист маруля, три резена краставица и два резена домат
Разрежете чабатата по дължина, намажете долната половина с маргарин, след което подредете пуешкото, марулята, краставиците и домата.

Рецепта за домашно приготвен маргарин

Продукти:
1 с. л. палмово масло
1 с. л. зехтин
2 с. л олио
1 с. л. ленено масло
1 жълтък (за да емулгира мазнинността)
прясно мляко, лимонов сок, босилек, сол

Палмовото масло се стопява за 10 минути на водна баня. Продуктите се смесват в купа, поставена в по-голяма купа, пълна с лед. Ниската температура позволява по-бързото втвърдяване на продукта. Може да се съхранява в хладилник до 5 дни.

Няма да крия учудването си от използването на палмово масло. Ако се интересувате от (здравословно) хранене, едва ли сте пропуснали да се запознаете с лошата му слава на причинител на рак и други подобни. Д-р Мария Николова, диетолог, и доц. Дулева дадоха малко повече информация, с която аз например не бях запозната. А именно – палмовото масло е растително масло, което обаче съдържа и наситени мазнини, характерни за животинските продукти. Лошата му слава в България започва от употребата му в млечни продукти – най-вече сирене, без това да е указано на етикетите. А когато си купуваш сирене, но получаваш палмово масло, няма как да не ти остане горчив вкус в устата, и то без да си го опитал. Друг причинител на лошата му слава е наистина вреден оцветител, който се използвал в продукти с палмово масло, разпространени в Африка. Такива продукти в България не са внасяни. Според доцент Дулева няма научни изследвания, доказващи, че палмовото масло е канцерогенно. В рецептата за домашния маргарин то се използва, за да се избегне процесът на хидрогениране.

Пробвах този домашен маргарин и наистина е много вкусен. Подправките като сол и босилек, се добавят по желание, разбира се.

11 септември, 2014

Затварям лятото в буркани

Не искам да пускам лятото, но те само се пуска... Пуска цвърчащите си лястовичи нишки някъде към топлото. Пуска песента на цикадите на свобода. Пуска смокинено-нарови вкусове в двубой с печените чушки. 

И му се заканвам. И му се сърдя. Че пак е било малко. Че пак не ми е стигнало. Че пак не съм го надишала. 

На канап го връзвам. В буркани го затварям.